Разсекретените архиви от преговорите за обединението на Германия разкриват как Западът надхитри Горбачов през 1990 г. и го принуди да ликвидира комунизма, Варшавския договор и Съветския съюз, без да му даде нищо в замяна

На 9 февруари 1990 г. държавният секретар Джеймс Бейкър в 16:31 часа по време на разговора си с Михаил Горбачов в Кремъл казва: „Ако запазим присъствието си в Германия като част от НАТО, то няма да има никакво разширение на юрисдикцията и силите на НАТО нито на инч на изток”. Но през април 2016 г. 26-годишният американски пилот Дан Барина приземи първия изтребител F-22A Raptor на пистата в румънската военновъздушна база „Михаил Когълничану” като част от укрепването на източния фланг на НАТО. Базата се намира точно на 49 572 834,65 инча на изток от това, което Джеймс Бейкър обещава три пъти по време на разговора със съветския президент. За последните десет години 13 нови държави станаха част от Северноатлантическия пакт, повечето от които са доста пї на изток от Дешка, община Найсeауе в провинция Саксония, най-източната точка на Германия. „Тук сме не за да провокираме някого, тук сме, за да работим за нашите съюзници”, каза Дан Барина, стъпвайки на румънска земя, и тези думи се чуват постоянно и навсякъде, където изникват нови и нови бази на НАТО, все по-близо до границите на Русия. Аргументът и целта на това разширяване е „обуздаване на нарастващата агресивност и авантюризма на Русия на президента Путин”. Владимир Путин никога не е бил фен на НАТО, той дори не крие, че изпитва антипатия и неприязън към военната организация, като я обвинява, че се е възползвала от слабостта на Русия след краха на СССР, за да се разширява на изток в нарушение на обещанията и гаранциите, давани от западните лидери на Москва. За първи път Путин постави този проблем в центъра на политиката в речта си на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. „Имаме право да попитаме срещу кого е насочено разширяването на НАТО? И какво стана с уверенията на Запада, които бяха дадени след доброволното разпускане на Варшавския договор? Иска ми се да цитирам речта на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер от 17 май 1990: „Самият факт, че сме готови да не разполагаме НАТО извън територията на Германия, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност”. Къде са тези гаранции сега?” Путин се връща към същата тема на 18 март 2014 г., когато обяснява решението си за присъединяването на полуостров Крим към Руската федерация. „Западните лидери са ни лъгали много пъти, вземаха решения зад гърба ни, поставяха ни пред свършен факт. Това се случи с разширяването на НАТО на изток, както и с разполагането на военни инфраструктури до нашите граници.” Западът категорично отрича да е давал подобни обещания и гаранции. Но десетки документи, разсекретени в края на миналата година, разкриват съвсем друга реалност и обясняват защо Путин е толкова категоричен в своите твърдения. Съдържанието на тези архиви говори, че отношението към руската политика като към непредсказуем казус не е напълно справедливо. Важният извод от тези архиви: стабилността в Европа може да се гради не толкова с амбицията за обуздаване на авантюризма на Москва, колкото с готовността и желанието на Запада да даде нови гаранции на Русия за границите на юрисдикцията на НАТО – както вече е било в миналото.

На 10 декември 2017 г. от Архивите за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон” бяха разсекретени 33 ключови документа от разговорите между Горбачов, Буш, Кол, Митеран и Тачър, които са извлечени от архивите на тези страни и сега за първи път са селектирани, събрани и подредени на едно място в хронологичен ред под общото заглавие „Разширяването на НАТО: Какво чу Горбачов”. Подзаглавието е „Разсекретени документи показват гаранции за сигурност срещу разширяването на НАТО”. Разсекретените документи са събрани и обобщени от д-р Светлана Савранская, старши научен сътрудник от Националния архив за сигурност към университета „Джордж Вашингтон”, и нейния колега Том Блантън.

Те се отнасят до разговори, срещи, изявления на Буш, Бейкър, Кол, Геншер, Робърт Гейтс, Митеран, Тачър, Дъглас Хърд, Джон Мейджър и Манфред Вьорнер със съветските лидери, в които те дават уверения, че НАТО няма да се разширява на изток.