Как Вашингтон си затвори очите за истинските руски сили и пропусна да победи в голямата геополитическа игра

През зимата на 2013 г. Военновъздушните сили на Русия и американските им колеги от NORAD договарят детайлите около поредното съвместно учение на двете световни сили. „Бдителен орел – 2013” трябва да се проведе през лятото над Берингово море, за да отиграва сценарии за общо действие срещу потенциални терористични заплахи. Сирийската криза все още не е ескалирала, а Украйна не е в пламъците на гражданската война. САЩ и Русия са видимо в добри отношения. На 27 февруари 2013 г. обаче президентът Владимир Путин прави странно изказване, което предвещава резкия обрат в международната картина. „Динамиката в геополитическата обстановка изисква от нас бързи действия. Въоръжените сили на Русия са длъжни да излязат на принципно ново ниво на възможностите в близките 4-5 години. Нужно е да се създадат съвременни, мобилни и добре оборудвани въоръжени сили, които да са готови оперативно и адекватно да отговорят на всяка потенциална заплаха”, посочва руският държавен глава. Москва не си прави илюзии. Въпреки усмивките и добрите пожелания Вашингтон стъпка по стъпка привежда в действие своя десетилетен план за окончателна победа над Русия. Разширяването на НАТО и изместването на военната инфраструктура към руските граници не са мерки за „защита срещу Иран”, както убеждават от Пентагона. Само наивниците вярват на подобни думи, а в Кремъл няма такива. На геополитическата шахматна дъска всеки нов американски разрушител, снабден със система „Егида”, е топ, всяка нова противоракетна база – офицер, а всеки самолет – пешка, в голямата геополитическа игра между двете суперсили. Военната стратегия е битка на шахматната дъска, на която водещите играчи са разположили своите фигури – Сухопътни сили, балистични ракети, военноморски съдове, противоракетна отбрана, Военновъздушни сили. Всяко оперативно подразделение има определена функция и обхват на действие – точно както фигурите в играта. Те трябва да бъдат така подредени на бойното поле, че в един момент играчът на ход да разиграе комбинация и да обяви шах и мат на противника. Тази логика диктува целия ход на събитията от Студената война и е в основата на световната система за сигурност – правилата на играта, които двете суперсили установяват в хода на своето съперничество.