(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

След 11 септември малко хора имат такъв достъп до президента Буш по въпросите за планирането на войната с тероризма, както Кофер Блек. Той е легендарна фигура, ветеран от ЦРУ с трийсетгодишен стаж, човек от задкулисния свят на шпионажа. Администрацията на Доналд Тръмп дори разглеждаше кандидатурата на Блек за директор на ЦРУ. През 90-те години Ал Кайда призовава Блек да бъде убит. Кофер придобива своята слава, след като изиграва централна роля в събирането на разузнавателна информация, която практически довежда до пленяването в Судан на знаменития международен терорист Илич Рамирес Санчес (Карлос Чакала). Блек прави своята кариера в Африка и в Близкия изток. А когато на 11 септември се случват трагичните събития с атентатите, той с ентусиазъм приема да участва в т.нар. незабавен „американски отговор”. На 13 септември 2001 г., два дни след ударите по Световния търговски център и Пентагона, Кофер се намира в ситуационния център на Белия дом. Ветеранът от ЦРУ трябва да информира президента Буш за кампанията, за която той практически се е готвил от първия ден на своето постъпване на служба през 1974 г. Но никога не е имал възможността да осъществи. След обучение за провеждане на секретни операции Кофер Блек е отправен в Африка, където преминава основната част от неговата служба. Работи в Замбия по време на войната в Родезия, след това в Сомалия и Южна Африка в годините на режима на апартейд. Докато служи в Заир, Блек действа по секретната програма за доставка на оръжия за антикомунистическите сили в Ангола, която провежда администрацията на Рейгън. След 20 години работа в ЦРУ и кратко пребиваване в Лондон Блек се отправя към Хартум, столицата на Судан, където от 1993 до 1995 г. под дипломатическо прикритие ръководи резидентурата на ЦРУ. Там той става свидетел как преуспяващият саудитец Осама бин Ладен създава своята международна мрежа, която към момента, когато Блек напуска страната, се нарича от ЦРУ фонд на „Форд” на ислямския сунитски тероризъм. През по-голямата част на 90-те години агентите, които следят Бин Ладен, работят в рамките на една „оперативна директива”, която ограничава тяхната дейност единствено до събиране на разузнавателна информация за него и организацията му. Клинтън не дава зелена светлина за провеждане на каквито и да са тайни действия срещу Бин Ладен. Кофер Блек обаче вижда в Осама бин Ладен човек, който представлява сериозна заплаха и който трябва да се извади от играта. Но Държавният департамент отказва да одобри предлаганите от Блек идеи за убийството на Осама. Много от хората на Блек горят от желание да се разправят с Осама, за тяхно съжаление получават категоричен отказ от Вашингтон. Едната от идеите е да се убие Осама бин Ладен, а трупът му да се подхвърли на територията на иранското посолство в Хартум с цел да се стовари вината върху Техеран. Кофер Блек е очарован от тази идея, но не му разрешават да я осъществи.