Докато се топят полярните ледени шапки, Русия и Китай повеждат надпревара за придобиване на контрол над доходоносните и стратегически важни морски пътища и ресурси на Далечния север

От Кристина Спор, New Statesman

На 14 декември 2017 г. Владимир Путин провежда своята редовна последна за годината пресконференция, която продължава близо четири часа и е излъчвана по телевизията в цяла Русия. Британските и американските медии съсредоточават вниманието си върху oбявяването на кандидатурата му за президентските избори през 2018 г. Един далеч по-интересен сюжет обаче остава извън репортажите им. Само няколко дни по-рано Путин се е върнал от заледената пустош на Сибир, намираща се на около 650 километра от Северния полярен кръг. Там току-що е участвал в откриването на завода за производство на втечнен газ „Ямал”, който е на стойност 19 милиарда британски лири. Заводът „Ямал” СПГ (Сжиженный природный газ) е построен от руската компания „Новатек”, най-големия частен производител на газ в страната, със средства, заети от държавни банки (2,8 милиарда лири), от Фонда за национално благосъстояние на Русия (1,6 милиарда лири) и, което е най-важно, 8,5 милиарда лири от китайски банки. Компанията „Новатек” притежава 50,1% от завода „Ямал” СПГ. Френският нефтен гигант „Тотал” и Китайската национална петролна корпорация имат съответно по 20%, докато контролираният от държавата китайски Фонд „Пътят на коприната” е собственик на дял от 9,9%. С построяването на подобния на „Ямал” СПГ завод „Арктик” СПГ 2, който е планирано да влезе в експлоатация през 2023 г., Русия възнамерява за по-малко от едно десетилетие да догони Катар в качеството му на най-големия износител на втечнен природен газ. Пред камерите на световните медии в Кремъл Путин цитира руския учен и ерудит Михаил Ломоносов, който е казал, че Русия ще се разраства благодарение на Сибир. Путин адаптира тази мисъл към съвременността: „Днес Русия трябва да се разраства чрез Арктика”. Ключова предпоставка за това са измененията на климата. През август 2017 г. принадлежащият на Русия танкер „Кристоф де Маржери”, първият в света газовоз ледоразбивач, поставя световен рекорд, като изминава разстоянието от Норвегия до Южна Корея само за 19 дни, използвайки Северния морски път (покрай арктическите брегове на Русия от Мурманск до Беринговия проток). Пътуването по обичайния маршрут през Суецкия канал и Индийския океан би отнело на танкера близо месец. Започналото неотдавна топене на арктическите ледени шапки обаче променя глобалния морски транспорт и международната геополитика. Руснаците строят 15 нови супертанкера за превоз на втечнен газ, всеки от които има и характеристиките, необходими за разбиване на лед, и те ще се присъединят към вече съществуващия флот от 40 ледоразбивача. Русия не е единствената страна, която се подготвя. В края на ХІХ век великите сили влизат в надпревара за Африка. Сега, през ХХІ век, се разгръща надпреварата за Арктика. Борбата в един от най-суровите райони на света е за природен газ, нефт, риба и осъществяване на контрол върху възникващите нови морски плавателни пътища в Далечния север.
Арктика е обект на спор преди всичко, защото не принадлежи никому. За разлика от Антарктика, управлявана от 1959 г. съгласно Антарктическата договорна система (АДС), която утвърждава континента като научен резерват и забранява военните дейности, Северната полярна област е едно от най-нерегулираните места в света. Дори в Космоса действат повече закони.