Blackwater на територията на САЩ

Охраната на Blackwater пристига в Ню Орлиънс на 29 август 2005 г. веднага след като ураганът Катрина е преминал. Сътрудниците на компанията се появяват на мястото на катастрофата, изпреварвайки както федералното правителство, така и голяма част от организациите, занимаващи се с оказване на помощ. 150 добре въоръжени наемници в пълно бойно снаряжение излизат по обхванатите от хаос улици на града. Официално компанията заявява, че нейните сили „се присъединяват към мерките, предприети в помощ на пострадалите от урагана”. Обаче наемниците, намиращи се на мястото на събитието, се държат по друг начин. Някои от тях патрулират по улиците в джипове със затъмнени стъкла и нарисувана отзад емблема на Blackwater. Други се носят по улиците на Френския квартал в коли без обозначителни знаци и без номера. Облечени са в цвят каки, носят черни слънчеви очила, бежови или черни ботуши, каквито носят военните. На здравите им ръце има превръзки, на които пише Blackwater. Всички са добре въоръжени с автоматични карабини М4, способни на огън със скорост 900 изстрела в минута, и с картечници. И всичко това се случва независимо от уверенията на полицейския комисар Еди Компас, че „носенето на оръжие е разрешено само на сътрудниците на правоохранителните органи”. Хората на Blackwater се събират на ъгъла на улиците St. Peter и Bourbon около бар „711”. Няколко души се качват на втория етаж и разчистват помещението, което по-рано е било нечий дом. Те изхвърлят направо от балкона над бара вещите на предишните собственици – матраци, обувки, дрехи и други предмети. А на самия балкон разпъват американското знаме. Десетки войници от 82-ра въздушнодесантна дивизия, строени на улицата, наблюдават техните действия. Докато въоръжените наемници се суетят около бар „711”, някои от тях разговарят помежду си какво е било в Ирак. „Аз охранявах и Бремър, и Негропонте”, казва единият от сътрудниците на Blackwater, имайки предвид бившия ръководител на окупационната власт в Ирак Пол Бремър и бившия посланик на САЩ в Ирак Джон Негропонте. Друг от наемниците разговаря по телефона, жалвайки се, че тук получава едва 350 долара на ден плюс дневни. „Когато ми казаха, че заминаваме в Ню Орлиънс, попитах коя е тази страна”, разказва той. На шията му виси знакът на Blackwater, както и надпис „Операция Свобода на Ирак”. В заключение добавя, че се е движил из Ирак в бронирано BMW, предоставено му от Държавния департамент, и сега ще се опита отново да „замине за Ирак, където се случват истинските неща”. Охранителите от Blackwater разказват лично на автора на този текст, че тяхната задача в Ню Орлиънс е „да се грижат за безопасността на гражданите там” и да „противодействат на престъпниците”. Охранителите разполагат освен с автоматично оръжие също и с множество джобове за допълнителни боеприпаси. „Това, че момчета като нас работят на територията на САЩ, това е нещо ново. Ние сме подготвени много добре, основно за да управляваме ситуацията в Ирак”, отбелязва един от охранителите. Президентът на Blackwater Гари Джаксън разказва на кореспондента на вестник Virginian Pilot, че техните наемници са дошли в Ню Орлиънс в пълно бойно снаряжение „заради получени данни от разузнаването”. Джаксън допълва още: „Ние направихме оценка на риска и решихме, че нашите момчета трябва да бъдат готови за различни хватки”. По думите на Джаксън, компанията Blackwater напълно е обезопасила Френския квартал. Впрочем това твърдение горещо се оспорва от агентите на местните служби за сигурност. Един от тях казва, че думите на Джаксън са самохвалство. Майор Ед Буш от Националната гвардия на щата Луизиана заявява в беседа с журналист от Virginian Pilot: „Разбира се, всеки иска да се потупа по гърдите, но помислете сами. Ние живеем тук. Наивно е да се счита, че във Френския квартал Blackwater ще работят по-добре от нас”. Дан Боленс, бивш полицай от град Кентууд, щата Мичиган, а след това наемник от Blackwater, също служи в Ирак до момента, в който го местят в Ню Орлиънс, където трябва да охранява служителите на телекомуникационната компания Bell South. Той си спомня, че първите няколко дни след идването им на място групата охранители, въоръжени до зъби, патрулират с джиповете по улиците на града. „Единствената разлика с Ирак е, че тук пътищата не са минирани. Това сякаш е някаква страна от Третия свят. Невъзможно е да повярваме, че всичко това се случва в Америка. През цялото време ни се струва, че сме в Ирак”, отбелязва Дан. Единственото същество, загинало от оръжието на Дан в Ню Орлиънс, е един питбул, който той застрелва, когато кучето му се нахвърля. Blackwater е компания, притежаваща много добри връзки, и веднага усеща възможността за печалба. За това допринасят не само мащабните разрушения по крайбрежието на Мексиканския залив, но и истерията, която съпровожда събитията из медиите. Федералното правителство, щатските власти, а също и местната градска власт практически са оставили на произвола на съдбата стотици хиляди хора, пострадали от урагана. Затова и основните картини по телевизиите са за мародерство, беззаконие и хаос, които царят в зоната на бедствието. Тези репортажи преувеличават сложността на ситуацията и извън всякакво съмнение имат подстрекателски характер. Материалите, излъчени за бедствието, показват, че целият Ню Орлиънс е празник за престъпниците, за които най-после е дошъл денят на славата. Истината е, че градът наистина е пълен с хора, лишени от жилища, загубили ориентация, които имат нужда от храна, вода, транспорт и друга помощ. Само че на първо място в Ню Орлиънс е доставено оръжие. И то в големи количества. Франк Борели, бивш сътрудник на военната полиция, който в началния етап участва в операциите на Blackwater в Ню Орлиънс, си спомня момента, в който пристига в лагера на компанията в Луизиана: „Аз получих пистолет Glock 17 и автоматично оръжие Mossberg M590A. След това ми дадоха чанта с различни видове патрони. Снаряжението ни беше организирано просто фантастично. Една партида боеприпаси ни беше доставена по въздух в понеделник, а следващата – още в сряда. Това говори много за бойния дух на американските войници и полицаите. Blackwater много бързо успя да разположи на място доста хора и отгоре на всичко успяваше и да ги снабдява. Това беше твърде сложна задача в онзи момент”. В първите дни след урагана, когато въоръжените наемници на Blackwater патрулират по улиците на Ню Орлиънс, Рас Нок, представител на Министерството на вътрешната сигурност, съобщава за вестник Washington Post, че на него не са му известни каквито и да са планове на федералните власти за наемане на фирми като Blackwater или други частни охранителни компании за работа в зоната на стихийното бедствие. „Намиращите се сили в разпореждане на федералните правоохранителни органи са достатъчни за изпълнение на задачите по осигуряване на обществения ред”, заявява Нок на 8 септември. Само че още на следващия ден наемниците от Blackwater представят от мястото на събитието съвсем друга версия на случващото се. Когато питат един от наемниците на какво основание действат в града, той отговаря: „Ние имаме договор с Министерството на вътрешната сигурност”. А след това, обръщайки се към един от своите другари, добавя: „Той има пълномощия от губернатора на Луизиана. Ние можем да арестуваме хора и при необходимост да откриваме огън”. След което този наемник показва златен жетон на правоохранителните органи на щата Луизиана, който му виси на шията. Представителят на Blackwater Анна Дюк също съобщава, че фирмата разполага с официално писмо от ръководството на щата Луизиана, което разрешава на служителите й да носят и ползват оръжие. А някои от наемниците дори разказват, че са живели в лагери, организирани от Министерството на вътрешната сигурност. „Подобна практика говори за пълен крах на правителствените структури. Тези частни охранители жестоко и безнаказано са действали в Ирак. Да ги пуснеш по улиците на Ню Орлиънс е много опасен и, мисля си, дори незаконен ход”, отбелязва Майкъл Ратнър, президент на Центъра за конституционни права. Заявление, публикувано на сайта на Blackwater на 1 септември 2005 г., рекламира услуги за превозване на товари по въздух, както и обезпечаване на сигурността и противодействие при масови безредици. Също така се съобщава, че компанията е предоставила своя хеликоптер SA-330 Puma за „евакуация на жителите в критичните райони”. Прессъобщението подчертава, че „услугите на авиацията на Blackwater в хода на спасителните операции се предоставят безвъзмездно”. „В такова време всички американци трябва да се сплотят, за да помогнем на нашите съграждани, пострадали от тази природна катастрофа”, казва Ерик Принс, основателят на компанията. Кофър Блек представя операцията на Blackwater в районите, пострадали от урагана, като напълно хуманитарна мисия.