Какво се крие зад дефицита на животоспасяващи медикаменти? Каквото и да ви говорят за «достъп до лекарства», става дума за пари.Бизнесът с лекарства често е сравняван на шега с търговията с оръжие, но подобни сравнения не са само фолклор. Съдейки по обемите, изнасяни от България напоследък, двата бранша действително могат да бъдат съпоставяни. Те се отразяват осезаемо върху ръста на БВП, с който управляващите толкова се гордеят, а повечето хора недоумяват защо не го усещат. Какво стои зад засиления износ на произведено в България оръжие (малко над 1 милиард евро за 2016 г.), е обсъждано многократно, причините се знаят и не са повод за гордост. Оказва се, че не е много за хвалба и бумът в износа на лекарства, който за последните десетина години без много шум е скочил няколко пъти, за да стигне до около 700 милиона евро през 2016 г. Значима част от този ръст особено напоследък не е резултат от развитостта на българската икономика, а по-скоро от нейната недоразвитост. Вероятно около една трета от изнасяните лекарства не са произведени в България, става дума реекспорт, или за т.нар. паралелна търговия. Всекидневно няколко хиляди души у нас влизат в една невидима за останалите битка. Тя е пазарно безмилостна, но се води под хуманен девиз за осигуряване на максимален достъп до лекарства. Един стар афоризъм гласи „Такава битка за мир падна, че камък върху камък не остана”. В нашия случай – такава битка за достъп до лекарства се води, че сума ти хора останаха без тях. В резултат от толкова много заинтересовани да ги „осигурят” българските пациенти често са лишени от животоспасяващи или животоподдържащи медикаменти на достъпни цени. Принудени са да си ги набавят от съседни страни като Турция, Гърция и по какви ли не още неведоми канали, и то в момент, в който се нуждаят и от спокойствие, и от сигурност. Надлъгването, или ако предпочитате – конкуренцията, между аптекари и търговци на едро започва всеки ден още от ранни зори, всеки се бори за по-големи количества. След лудо звънене или тракане по клавиатурите се стига до момента, когато на дисплея се изписва „Отказана заявка”, появяват се и първите отпратени пациенти, които не могат да си закупят дадено лекарство, въпреки че е много вероятно в склада на аптеката или в търговеца на едро да се намира цял кашон от него. По обяд поредният случай влиза в медиите, следобед в суматохата се включват браншовите организации на участниците в търговската верига. Започват да се пишат позиции, пропити от загриженост – „Наша мисия е да осигуряваме достъпа до лекарствени продукти…” (сякаш става дума за хуманитарна дейност, а не за бизнес), на сутринта се включват телевизионните блокове, в края на седмицата казусът вече е стигнал до Министерството на здравеопазването, Народното събрание и прокуратурата. И така вече близо година.