„Г-жо, Ф-16 може да е много добър изтребител, България може да го купи, но само след конкурс и прозрачна процедура, иначе не!”

Странна държава е България, наистина. Уж е парламентарна република, но не съвсем. Тоест такава е, но само проформа. Уж падна от Конституцията прословутият Член 1 за ръководната роля на партията, но не съвсем. Тоест няма го, но само проформа. 26 години след като детронирахме бившия Първи, пак си имаме Първи. Нищо в държавата не става и не се случва без него. Той е навсякъде. Раздава пари и облича полицаите, пълни им патрулките с бензин. Вдига заплати на учители и на тези, дето бият градушките, за да са доволни от управлението Му, води под строй учениците в клас. В неделя не почива, а свиква съвещания. Спира изсичането на тополи, праща самолети за болни и родилки.... и всичко, каквото се сетите. С него се събуждаме, с него си лягаме. Както навремето с Ленин, а после и с Живков. Остава да реанимираме култовия соцвиц, че мебелната ни промишленост е пуснала спалня за млади семейства „Аз, ти и Ленин” в „Аз, ти и Бойко”. Дотам я докарахме пак от един човек да зависи всичко в милата ни татковина.

Той си създаде партия, която му рапортува и която мисли с неговите мисли. От десет години неговата партия печели избори и има мнозинство в парламента. Тоест той е мнозинството. Защото то гласува, кове закони, вкарва поправки, инициира и създава комисии по неговите указания. От десетина години с малки прекъсвания той е и министър-председателят на държавата си. Така съкровено сподели веднъж, когато за първи път стана премиер, че баща му казал: „Сине, взел си си разкапана държава”. Демек лоша стока от сергията.

Тази малка интродукция е нужна, за да станат ясни цирковете, които клатят държавата два месеца от началото на третата „ера Борисов”. И най-вече най-големият цирк: България купува изтребители. В казуса се преплитат военна сигурност, икономика, политика и геостратегически интереси. А скандалът разтресе държавата, защото не се знае с каква мисъл ще си легне Бойко Борисов и с каква ще се събуди.