По всичко изглежда, че сър Роджър Холис, генерален директор на МИ-5, е бил сътрудник на съветските служби.

Kак ще свърши всичко това, Питър? Изпращаш ми документ, в който се твърди, че предшественикът ми и най-вероятният ми наследник са шпиони. Мислил ли си за това? Замислял ли си се за вредите, които ще последват, ако следваме препоръките в доклада? Ще ни е необходимо цяло десетилетие, за да се възстановим, дори всичко това да не се окаже истина.” Вероятно подобни думи биха предизвикали смут във всяко едно британско учреждение – корпорация или държавна структура. Светът е в разгара на Студената война, а Лондон все още ближе рани от щетите, нанесени от шпионската мрежа на Кеймбриджката петорка. Все повече интелектуалци, общественици и видни фигури в британското общество не крият симпатиите си към Коминтерна и Съветския съюз. Подозрения за внедрени съветски разузнавачи витаят навред. През 1965 г. генералният директор на британското контраразузнаване МИ-5 Мартин Фърнивал Джоунс получава строго секретния доклад на комисията „Флуънси”, сочещ, че неговият предшественик на директорския стол сър Роджър Холис е съветски агент. Шокът е неописуем. В кабинета на шефа на МИ-5 се събират членовете на комисията начело с нейния председател – ловеца на шпиони Питър Райт. На дървената маса е сложена бутилка скоч, избрана лично от Еф Джей, както служителите наричат своя генерален директор за по-кратко. Лампите хвърлят драматични сенки из стаята, а Еф Джей крачи нервно, стиснал свирепо своята лула между зъбите. Шефът на МИ-5 не може да повярва на разкритието. Наистина ли държите на тези предположения, нали разбирате усложненията от вашите твърдения?”, продължава да упорства генералният директор. И по-волеви контраразузнавачи биха трепнали пред твърдия поглед на Фърнивал Джоунс, но председателят на антишпионската комисията Питър Райт е неотклонен: Поддържам твърдо това, което сме написали, Еф Джей, и нещо повече, всеки от членовете на Работния комитет на „Флуънси” стои твърдо зад написаното”. Няма грешка, твърдят ловците на шпиони, бившият генерален директор на МИ-5 Роджър Холис е съветски шпионин.

За тайните служби на Нейно Величество кралица Елизабет II 60-те години на миналия век се превръщат в истински кошмар. Поредица от смайващи разкрития отварят очите на британското ръководство за факта, че разузнавателните служби на страната са пропити от внедрени съветски агенти. Разкритията започват в началото на десетилетието.