Непослушните деца на соца

Всъщност тя не се казва Елена, нито е красива и не е позволявала да бъде обект в нечии мъжки ръце, поне не и докато не й се заплати за това. Но онова, което е сигурно, е, че тя е прелъстена, или сломена, от задушаващата я жажда за власт. Тази на вид невзрачна жена си отвоюва с действията си такава репутация, че днес мнозина от изследователите я определят като една от най-бруталните жени в историята на ХХ век. Нещо повече, за да се митологизира фигурата на чудовището Елена, след 1989 г. са издадени и дневниците й. Те разкриват нечовешката й природа и демоните, населяващи ума и сърцето й. В тях тя сатанински отбелязва: „Предадоха ми част от затворниците, всички от унгарски произход, озовали се на общо основание в затвора чрез доноси на съседи, че са чужди агенти, защото са слушали редовно радио „Свободна Европа”. Кеф! Ник ми разреши да ги използвам за моите опити. Те ще ми сменят мухите в експериментите”. Или: „Повторих опита върху унгарците, така както Шимесеку (президент на Института по химия в Румъния през 1969 г.) ми беше показал с мухите. Става! Както насекомите, така и хората оглушават, когато им се отреже единият крак. Сега остава да се проучи въпросът върху хора без два крака”. Впечатляващи са и описаните от Елена отношения в семейство Чаушеску: „Най-малко от три дни дума не съм казвала на Ник. В спалнята вечерта му обърнах гръб. Искам атомна бомба!”. Или пък: „Не стига, дето Ник ми цапа възглавниците с брилянтин, но сега ново пет – хърка! Довечера ще му защипя носа”. И още нещо впечатляващо: „Дъщеря ми иска да спре да пие. Ако тя го направи, няма да мога да я следя така лесно и ще ми създаде неприятности. Ще наредя да й слагат водка в бутилките с минерална вода. Това е една стара хитрост на руснаците”. Това са само фрагменти от дневниците на Елена Чаушеску. Документалната книга е издадена през 1990 г. във Франция, а агенция „Франс Прес” обявява: „Тайни дневници: Разголването на истината за Елена Чаушеску”. Издателство „Фламарион” току-що получиха част от 564-те дневника, открити миналата година през декември в Букурещ в службите на Централния комитет… Тези дневници са едновременно интимни записки и разсъждения на бившата първа дама на Румъния върху научния социализъм такъв, какъвто е бил практикуван в нейната страна. Тази огромна маса от бележки представлява 12 500 страници машинописен текст, който в скоро време ще бъде преведен и публикуван изцяло. Първият превод на дневниците ще бъде представен на френската публика под формата на избрани откъси. „Държахме да запазим горещия дъх на събитията!”, казват преводачите на този сборник”. Отпечатването на книгата предизвиква бурен скандал. Издателска къща „Галимар” излиза с официална протестна нота, с която обвинява издателство „Фламарион” в нелоялна конкуренция.