Интервю на Петър Волгин със Сергей Александрович Жигарьов. Той е председател на комисията по икономическа политика, промишлености предприемачество в руския парламент. Член е на либералдемократическата партия и е депутат от 2011г. Сергей Жигарьов беше в София по покана на Петър Кънев, председател на икономическата комисия в Народното Събрание . Такава визита не е имало от пет години.

Сергей Александрович, Русия преживя санкциите, преживя ниските цени на нефта, преживя двугодишен икономически спад. Можем ли да кажем днес, че най-лошото вече е назад и че от тук нататък следват добрите времена?

Разбира се. И това не е просто субективното ми мнение. Това се вижда от цифрите. Но нека най-напред кажа, че става дума за крайно несправедливи санкции. Не те са оръжието, което трябва да бъде използвано през XXI век. Досега санкциите не са помогнали за решаването на нито един политически проблем. Всъщност санкциите, за които говорим, имаха две основни задачи – да забавят икономическото развитие на Русия и да провокират вътрешнополитическо недоволство. Това не се случи. Случи се обратното. Санкциите ни провокираха да преустроим икономиката си и да станем по-силни. Най-добре това личи в селското стопанство. В момента сме най-големият износител на зърно в света. Възстановихме напълно машиностроенето, предназначено за селското стопанство. Създадохме площадки, където целогодишно се отглеждат плодове и зеленчуци. Напълно променихме логистиката в страната от гледна точка на движението на продоволствени стоки. Можем да кажем, че специално в тази област Русия днес е по-силна отпреди.

А можем ли да посочим други сфери, където санкциите не само не навредиха на Русия, а дори й помогнаха да се справя по-добре?

Високите технологии и по-специално военнопромишленият комплекс. Днес е невъзможно една държава да произвежда на своя територия всички необходими части в сферата на високите технологии. Вижте, айфоните ги сглобяват в Китай, а компонентите за тях се произвеждат от Финландия до Хонконг. Така е и в сферата на военнопромишления комплекс. Ние тук направихме и невъзможното и произвеждаме всички необходими компоненти в тази област на наша територия. Между другото не смятаме, че това е най-добрият вариант. Просто сме принудени да правим така и се надяваме това да е временно. Важното е, че опитите да бъде отстранена Русия от високите технологии се провалиха. Да, има строги ограничения при доставката на технологии и съвременно оборудване в сферата на добива на нефт и газ. Обаче обърнете внимание на следния факт. Всичко, което правят американците, на тях им вреди най-малко. Най-много вреди на европейците. Американците си сътрудничеха с нас в областта на развитието на титановата продукция и сега продължават да си сътрудничат. Единственото съвместно предприятие на „Боинг” в друга държава е тук, в Русия.

Спомням си, че когато първите санкции срещу Русия бяха въведени, тогава някои анализатори казваха, че те всъщност могат да помогнат на руската икономика да стане по-иновативна. Случи ли се това или не съвсем?

Случи се. При нас доходите от продажбата на нефт и газ съставляваха 70% от доходите в бюджета. Сега този процент е паднал до 40. И това, при положение че в момента цената на нефта се покачва. От износа на зърно ние вече получаваме по-високи приходи, отколкото от износа на оръжие. Бюджетният ни дефицит в момента е по-малко от 1%. Това е един от най-добрите показатели в света. Пак ще кажа, санкциите са лошо нещо. Защото се отразяват на икономическите ни връзки с други държави. Отразиха се и на отношенията ни с България. Доколкото си спомням, България губи около 150 милиона евро на година заради невъзможността да изнася селскостопанска продукция в Русия.

Като Ви слушам, Сергей Александрович, оставам с впечатлението, че вие бихте искали санкциите никога да не бъдат вдигнати. Щом ви се отразяват толкова позитивно, защо да се борите за премахването им?

За нашите производители е точно така. Особено що се отнася до областта на малкия и средния бизнес. Има бум в създаването на мандри, на малки фермери, които произвеждат продукти от хранително-вкусовата промишленост. Те, разбира се, са доволни от санкциите, защото така се изкупува продукцията им. Ние обаче не смятаме, че тази ситуация трябва да продължава вечно.