Националната стачка в Бразилия парализира страната на 28 април и въпреки призивите за мирни протести доведе до сблъсъци с полицията на много места. В един от тях попаднах и аз.

На 28 април 23 милиона от 200-милионното население на Бразилия се включиха в национална стачка, която обхвана всички 26 щата на страната. В нея участваха активно транспортни работници, което стана видно от почти липсващия градски транспорт в Рио и в други градове, училищни и университетски преподаватели, здравни работници, държавни служители, представители на свободни професии и на различни неформални организации и др. Така те изявиха несъгласието си с промените, които иска да внесе в трудовото законодателство правителството на президента Мишел Темер, смятано от мнозина за нелегитимно. Самият президент е одобряван едва от 4% от гласоподавателите.

КАКВИ СА ПРОМЕНИТЕ, КОИТО ПРЕДЛАГА ТЕМЕР?

Сред промените са: вдигане на възрастта за пенсиониране на 65 години за мъжете и 62 за жените по нова точкова система, заради която много бразилци са под угрозата никога да не се пенсионират; премахване на колективния трудов договор; възможност за постигане на трудови договорености между работодателите и служителите, различни от предвидените в Кодекса на труда; превръщане на задължителния синдикален данък в избираем (удържане на сума, която отива в съответния синдикат от сектора, в който е работникът); възможност за удължаване на 44-часовата работна седмица до 48-часова с работни дни, стигащи до 12 часа при определени условия; почасово заплащане или на парче (за свършена работа) въпреки наличието на трудов договор; разрешение за аутсорсване на основни дейности на фирмата и намаляване на наказателната отговорност към нея в случай на нарушения от страна на аутсорсинг компанията (досега беше разрешено аутсорсването само на услуги, които не са свързани с прекия предмет на дейност); замразяване на средствата, необходими за бюджетната сфера (бюджетите на държавното здравеопазване и сферата на образованието вече са замразени за 20 години) и др. Извън тях отварям две малки скоби за факти, които лично ми направиха силно впечатление. Когато след оркестрирания импийчмънт на президентката Дилма Русеф миналата есен Мишел Темер, сочен за една от ключовите фигури в него, се превърна от вицепрезидент в президент, една от първите му „мерки” за стабилизиране на страната и финансите й беше закриването на Министерството на културата. То харчеше огромния бюджетен дял от 5%. След протести обаче на Темер му се наложи да отвори отново министерството. Безработицата расте и вече 14 милиона, или малко над 13% от населението на страната, са на улицата – цифри, които по време на управлението на Русеф бяха много по-малки.