Полуостровът, на който Студената война никога няма да завърши

Какъв ще бъде светът, ако на картата внезапно се появи нова държава – ядрена сила с близо 80-милионно трудолюбиво население, космически технологии, могъща икономика в световния топ десет и армия, по-голяма от тази на САЩ? Разделената на две корейска нация разполага с всичко необходимо, за да се превърне в значим глобален фактор. В Южна Корея са високите технологии, мощната икономика с компании като Samsung, Hyundai Motor Company и LG, както и квалифицираните кадри. Режимът в Северна Корея пък разполага с една от най-големите армии в света, с ядрено оръжие и с междуконтинентални ракети, достигащи до САЩ (единствените други държави с подобен капацитет са страните – членки на Съвета за сигурност на ООН, Русия, Китай, Великобритания и Франция). Според изследване на международната банка Goldman Sachs една обединена Корея ще бъде сред най-динамично развиващите се глобални икономики и до 2050 г. може да задмине Япония. От десетилетия корейците мечтаят за светлото бъдеще, в което разделените Север и Юг ще се съберат, за да възродят корейската държавност такава, каквато е била преди разделението и японския колониализъм. За тях тази мечта вече се е сдобила с митологична стойност. Достигането до обетованата единна Корея сякаш е само на крачка разстояние, но неизменно нещо пречи решителната стъпка да бъде направена. През годините преговорите между Пхенян и Сеул често са били много близо до пробив. Съображения от геополитическо естество обаче винаги посичат още в зародиш всеки опит за сериозни междукорейски разговори. През последните седмици двете корейски държави за пореден път открито демонстрираха желание за обединение, кулминацията на което стана символичното явяване под общ флаг и с единен олимпийски отбор на зимните игри в Пьончан. Една обединена Корея разполага с потенциала да промени целия геополитически баланс в Източна Азия. Могъщата икономическа база на Юга, съчетана с военния капацитет на Севера, прави възможна появата на нов суверенен и независим играч на международната арена. Както може да се досетим обаче, подобен сюжет не влиза в плановете на глобалните политически играчи. Именно геополитическото противопоставя не и сложно преплетените интереси на страните в региона правят мечтаното обединение невъзможно вече седемдесет години. На Корейския полуостров са заложени ограничения върху политическата система още от първите дни след освобождението от японска окупация през лятото на 1945 г. Тези ограничения важат до ден днешен.Нещастната корейска участ е в нейната география. Корейският полуостров е крайна източна точка на евразийския материк и попада в геополитическия римленд – крайбрежната зона на континента. Това означава, че съдбата на региона е резултат от сблъсъка между евразийския и атлантическия геополитически полюс, които се съревновават за контрол над това ключово пространство. Борбата за влияние между СССР и САЩ в края на Втората световна война определя бъдещето на корейската нация. За атлантическите сили, доминирани от САЩ, влиянието над региона е ключово за проектиране на сила в Евразия и за сдържането на евразийските противници от излаз към Световния океан. Благодарение на Корея морската сила получава плацдарм, чрез който настъпва в Евразия и разполага с безценен лост за контрол над морските комуникации. Геополитическата архитектура на полуострова е начертана за броени дни. След края на войната Япония е победена и трябва да освободи полуострова от своя захват. Водещата морска сила САЩ окупират Южна Корея и постепенно я превръщат в стратегическа база за атлантизма в Евразия, а северните части попадат под контрола на евразийската свръхсила СССР. Така разделението на корейския народ в две отделни държави става директен резултат от голямата схватка за контрол над евразийския римленд. Корейската народнодемократична република (КНДР) от основаването си е геополитическа антитеза на Република Корея. Южна Корея е атлантистко образувание, в което постепенно се налагат либерализмът, капиталистическите отношения и отвореното общество, а КНДР е нейната геополитическа противоположност с всички особености на цивилизациите на сушата, както ги формулира големият германски теоретик Карл Шмит. Историята започва в горещото лято на 1945 година.