Типичният персонаж от администрацията

По времето, когато президентът Буш назначава Джоузеф Шмиц на поста генерален инспектор на Пентагона (това е официалното лице, което отговаря за частните военни подизпълнители в Ирак и Афганистан и контролира тяхната дейност), той вече отдавна има авторитета на строг идеологически борец за каузата на десните. Джо заема поста от 2002 до 2005 г. в атмосфера, изпълнена с перманентни скандали, но се показва като верен слуга на администрацията на Буш. В момента на оставката на Джо Шмиц и републиканците, и демократите с еднаква настоятелност го обвиняват, че защитава интересите на тези частни подизпълнители, чиято работа всъщност трябва да контролира. Той е упрекван и в безконтролен разгул на корупцията и насърчаване на връзкарството. Под бдителния надзор на Шмиц компаниите, разполагащи с добри връзки, като Halliburton, KBR, Bechtel, Fluor, Titan, CACI, Triple Canopy, DynCorp и Blackwater, удариха джакпота, обслужвайки окупацията в Ирак и Афганистан. През юни 2005 г. Министерството на отбраната има в Ирак 149 базови контрактори със 77 подизпълнители за общата сума от 42,1 милиарда долара. По данни на одиторите на Пентагона само компанията Halliburton е „сключила договори за около 52% от тази обща стойност”. Обвиненията в машинации с договорите и историята на обогатяване покрай военните поръчки могат да запълнят цели томове. Конгресът много пъти осъжда отсъствието на прозрачност в тази област, а също и сключването на договори без конкурс. Насред огромния скандал около печалбарството и корупцията на Halliburton в Ирак Джо Шмиц през юли 2004 г. заявява: „Аз не виждам случаи на преднамерена измама на американските данъкоплатци, но ние внимателно следим за това”. В правителствената система съществуват много нива, на които се поощрява такава противоправна дейност на корпорациите, но именно Шмиц трябва да решава задачата с контрола. Той разполага с щат от 1250 души и бюджет с размер от 200 милиона долара и за да поддържа ред в сферата на договорите с частните военни компании, за които плаща американският данъкоплатец. Три години Шмиц изпълнява ключова роля в добре смазаната система за обезпечаване на интересите на корпоративните спекуланти и полага постоянни усилия да демонстрира своята вярност към администрацията. И в крайна сметка главният полицай на Пентагона се оказва следствен. Могъщият сенатор Чък Грасли инициира разследване на Конгреса относно ролята на Шмиц за „отмяна или отклоняване по фалшива следа на разследването на две углавни дела”, свързани с високопоставени чиновници от администрацията на Буш. Грасли също така обвинява Шмиц във „фалшифициране на официално прессъобщение на Пентагона, в организиране на ултраскъп пикник в Германия и в укриване на информация от Конгреса”. Така Джо Шмиц се оказва както под огъня на демократите, така и под ударите на републиканците. И е принуден да напусне поста на генерален инспектор към Пентагона, макар че неговият апарат отрича, че тази оставка е свързана с резултатите от разследването. Непосредствено преди напускането си Шмиц заявява, че би искал да продължи своята кариера, работейки за Ерик Принс и Blackwater. В писмо от 15 юни 2005 г. той официално уведомява Министерството на отбраната и Белия дом: „Аз се отстранявам от всякакви официални дейности, които ще имат пряк и предсказуем ефект върху финансовото положение на фирмата Blackwater”. Шмиц съобщава, че има „финансови интереси в Blackwater”, доколкото има намерение да обсъди с тях възможността за бъдеща работа в компанията. Именно във времето, когато Шмиц се занимава в Пентагона с надзора върху договорите с частните военни компании, Blackwater израстват от скромен тренировъчен център за военни и служители от сектора по сигурността до компания за наемници от световен порядък, заработващи стотици милиони долари от договори с правителството на САЩ. Но интересът на Шмиц към Blackwater (или на Blackwater към Шмиц) не идва само от искрената му подкрепа за войната, която Буш води, нито от това, че Шмиц е работил още в администрацията на Рейгън или е участвал в тъмния и корумпиран свят на военните контрактори. Всичко това, разбира се, играе определена роля. Но най-съществената причина, свързваща Шмиц с Blackwater, е много по-дълбока. Джоузеф Шмиц, както и Ерик Принс и ръководството на Blackwater, е католик и християнски фундаменталист. Някои го определят като религиозен фанатик. В многобройни речи, произнесени на поста генерален инспектор на Пентагона, Шмиц изказва своите възгледи за „борба с тероризма” именно от гледна точка на доминиращата роля на християнството. Джоузеф е поклонник на един от най-известните чужди наемници, сражаващи се на страната на Джордж Вашингтон във Войната за независимост на Америка. Това е пруският военен Фридрих Вилхелм фон Щойбен. Шмиц го нарича „нашият първи същински генерален инспектор”. Фон Щойбен е един от четирите исторически персонажа, които сътрудниците на Blackwater често дават за пример, говорейки за наемници, които са дали своя принос в създаването на САЩ. Тримата други са генералите Лафайет, Рошамбо и Косцюшко.