Лошото момче на Виена

Позволявайки си да перифразираме думите на големия Артур Шопенхауер, творците могат да се разделят на три вида – падащи звезди, планети и неподвижни звезди. Първите произвеждат мигновен ефект: погледнеш нагоре, извикаш: „Гледайте!”... и тях вече ги няма. Вторите, тоест кометите и планетите, имат по-голяма трайност. Те даже често блестят по-ярко от неподвижните звезди, но тяхната светлина е отразена и сферата им на въздействие се ограничава с техните спътници по орбита, тоест със съвременниците им. Единствено третите са неизменни. Те имат своето постоянно място на небосклона, притежават собствена светлина, въздействието им не се ограничава само в едно определено време. Те не принадлежат само на една система (нация), а на целия свят. Но тъкмо поради височината, на която сa, обикновено са нужни много години, за да стигне светлината им до жителите на Земята. Именно от ранга на неподвижните звезди е и героят на този разказ – художникът Егон Шиле. Момчето, което в краткия си житейски път създава 330 картини и повече от 2500 рисунки. Едно творчество, което и до ден днешен прелъстява погледа. То заблестява като фойерверк във времето, когато е създадено, но зрителите му са сякаш слепи. 100 години след смъртта на автора наследството му засиява с все по-силна светлина, омагьосва и задушава – с искреността си, с похотта и болката, въплътени от ръката на художника. Егон Шиле е лошото момче на Виена, чиято история, ако улиците на града са забравили, то картините му все още помнят…