В края на 1970 г. американецът Уилям Давидон се обръща към няколко свои познати, които също като него са активисти на движението срещу войната във Виетнам, със следния въпрос: „Какво мислите за идеята да проникнем в някой офис на ФБР?”. Но дори и в средите на тогавашните радикални американски отрицатели на политиката на Вашингтон този въпрос звучи странно. Едно е да маршируваш с призиви за мир, даже да участваш в ръкопашни схватки със силите на реда, но да влезеш с взлом в офис на ФБР е нещо съвършено различно. И несравнимо по-опасно. Първо, тези офиси са строго охранявани. И, второ, дори да се допусне възможността, че е възможно незаконно проникване, последствията за извършителите биха били много тежки. ФБР със сигурност ще ги открие, след което безумците ще бъдат осъдени на дълги срокове затвор. Има и още нещо много важно. В онзи период американската публика не знае почти никакви подробности нито за Федералното бюро за разследване, нито за човека, който оглавява службата в продължение на близо 50 години. През тези десетилетия Джон Едгар Хувър е положил неимоверни усилия, за да не научат съгражданите му никакви подробности за начините на действие на ФБР. Нещо повече, дори и високопоставени политици не са се осмелявали да искат информация за делата на Бюрото. А за критики пък изобщо не може да се говори. Неведнъж Хувър е доказвал, че гневът му може да съсипе живота на всеки, който се осмели да постави под съмнение действията му. Ето защо да се получи по легален начин информация за дейността на ФБР, още повече пък такава, критична към Бюрото, е на практика невъзможно. Уилям Давидон знае това. Но знае и нещо друго. Без да има конкретни доказателства, той е убеден, че американската държава чрез своите тайни служби прави всичко възможно, за да дискредитира своите активни противници. Служби като ФБР, смята Давидон, не просто ловят престъпници. Те се занимават и с тайни операции срещу хора и организации, настроени критично към властта. Само че убедеността не е достатъчна. Нужни са факти. Нужни са документи. След дълъг размисъл Давидон решава да се обърне към девет души с въпроса: „Какво мислите за идеята да проникнем в някой офис на ФБР?”. Ако някой друг им беше задал същия въпрос, и деветимата щяха веднага да прекратят разговора. Не толкова от страх, колкото от убедеността, че подобно действие е невъзможно. Но тъй като въпросът е поставен от Уилям Давидон, те продължават да слушат. Защото му вярват. Защото през годините, в които се познават, той е доказал, че може да му се има доверие.