На 13 юли 2014 г. в Рио де Жанейро на стадион „Маракана” се игра финалът на световното първенство по футбол. Трибуните събраха 74 738 зрители. Германия срази на финала Аржентина, предвождана от Лео Меси, и наследи Испания на футболния Олимп. Спортното състезание се следеше на живо от над един милиард зрители по света. А с повторението на футболния мач по телевизионните канали футболните фенове, гледали битката между Германия и Аржентина, надхвърлиха 3,2 милиарда. Това е половината от жителите на нашата планета. Две години по-късно пак в Бразилия на олимпийските игри се състезаваха 11 237 атлети от 203 нации, въпреки че ООН признава само 193. На победителите в състезанията бяха раздадени 5130 медала. По време на олимпийските игри през 2016 г. се проведоха 306 състезания по 28 вида спорт. За да осигурят сигурността на състезателите от целия свят, бразилците мобилизираха 85 000 служители от силовите структури. За отразяване на олимпийските игри бяха акредитирани 25 000 журналисти. За сравнение през 2016 г. на последния филмов фестивал в Кан представителите на медиите бяха 4399 човека. Със своите 350 000 часа телевизионно излъчване в 220 страни олимпийските игри в Рио надхвърлиха рекорда на тези през 2012 г. в Лондон (200 000 часа). Още веднъж бе доказано, че игрите имат нарастваща атрактивност и огромна медийна мощ. Естествено, всичко това не се случва без значителни финансови инвестиции. Олимпийската надпревара струваше на Бразилия и щата Рио повече от 4,6 милиарда долара извън инфраструктурните разходи. С 51% беше надхвърлен планираният предварително бюджет. Ако към него се добави всичко необходимо, което беше извършено в логистичен план за посрещането и комфортния престой на атлети, журналисти, официални лица и туристи, общата стойност надхвърля главозамайващата цифра от 10 милиарда евро. Все пак Лондон през 2012 г. засега остава на първо място по направени разходи за провеждане на олимпийски игри. Британците вложиха 15 милиарда евро, което е 76% повече от предвиденото първоначално. След Рио за столица на олимпийските игри е определена столицата на Япония. На 19 декември 2016 г. бяха преизчислени разходите за игрите през 2020 г. в Токио. Новата прогноза за разходите беше на стойност от порядъка на 13 милиарда евро. Твърде по-висока цифра от обявените 7,5 милиарда евро при представяне на японската кандидатура в МОК (Международен олимпийски комитет). Възниква логичен въпрос: Защо държавите по света са склонни да инвестират толкова много пари в спорта, който може да ги вкара в тежко финансово положение? Отговорът се съдържа в една ключова дума. И тя е геополитика. От 1980 г., когато започнаха бойкотите на олимпийските игри, спортът се превърна в инструмент за постигане на геополитически цели. Днес особено ясно виждаме, че „меката сила” има своята ясно очертана спортна проекция. Французите се шегуват, като казват, че англичаните са измислили спортовете (футбол, ръгби, тенис), французите са създали състезанията и ги лансират (олимпийски игри, световно и европейско първенство по футбол), а германците ги печелят. В действителност това е една типична френска шега. Все пак американците са лансирали баскетбола и бейзбола. И днес на игрите се появяват нови видове олимпийски спортове. На Токио 2020 ще наблюдаваме баскетбол 3х3, той ще е придружен от софтбол, вариант на бейзбола. Нови екстремални спортове си пробиват път, за да се конкурират в глобален мащаб. Пример в това отношение е MMA (mixed martial arts), смесени бойни изкуства. Заедно с ММА се популяризира и е-спортът, който е множество дейности online, свързани с видеоигри.