Еврейската красавица, едновременно блудница и светица

Един от основоположниците на съвременния консерватизъм – философът, писател, юрист и дипломат Жозеф-Мари дьо Местр, в началото на ХІХ век се опитва да отреди на жената в обществото едно по-справедливо място. Той пише: „Жените не са създали нито „Илиада”, нито „Енеида”, нито Партенона, нито църквата „Св. Петър”, нито „Венера” в „Уфици”, нито „Книгата на принципите”, нито „Трактат за историята”, нито „Телемах”. Не са изобретили нито алгебрата, нито телескопите, но са направили нещо по-велико от всичко това. На техните колене се формира най-прекрасното нещо на света: порядъчният мъж и добродетелната жена”. Тази изконна репродуктивна роля на жената, а сетне на дундуркаща деца дойка под една или друга форма продължава да бележи социума ни. Но християнската цивилизация различава и още няколко типа жени, които са блестящо дефинирани в капиталното изследване „Четирите жени на Бога” на френския историк Ги Бештел – блудницата, вещицата, светицата и наивницата.