Как китайските националисти спечелиха играта на тронове в Пекин

Още от сутринта жителите и гостите на Пекин се събуждат с усещането, че този октомврийски ден на 2017 година е специален. Строителните обекти в града са спрели работа, а фабриките в радиус от стотици километри от столицата са затворени извънредно. Улиците се мият старателно, а хилядите служители по чистотата и тежката механизирана техника сякаш се опитват да съберат всяка прашинка от земята. Обичайният забързан делник на хората в Пекин, изглежда, е забавил ход, а всичко е подчинено на едно усилие – задушливият токсичен смог, превзел китайската столица от десетилетия, трябва да бъде победен и над града да блесне синьото небе. Властите в Китай не правят компромиси. На жителите на мегаполиса е забранено дори домашното барбекю, а хилядите туристи, желаещи да опитат прословутия пекински агнешки шиш кебап, остават разочаровани, защото заведенията в столичния град съобщават на клиентите си, че скарата отсъства от менюто. Започва събитието, което е решаващо за бъдещето на Китай – XIX конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП). И небето трябва да даде благословията си на новото политическо ръководство. Провежданият два пъти на десетилетие партиен форум задава посоката в развитието на цялата могъща китайска държава, а от там и на глобалната политика. Най-висшият политически форум в Китай няма как да не получи космическа връзка с небето. Смогът над Пекин просто е длъжен да се съобрази с партийната директива. Китай се променя. Kомунистическият догматизъм на Мао Дзъдун отдавна е отстъпил място на традиционните китайски ценности. В Пекин днес управляват китайските националисти, които на този XIX партиен конгрес затвърдиха позициите си. Китай навлиза изцяло в нова ера, а на държавното кормило стои лидер, който притежава властта на китайските императори в ръцете си. Ще успее ли Си Дзинпин да осъществи своята „китайска мечта” за „велико възраждане на китайската нация”?

Днешната китайска властова формула е в период на радикална промяна. Още от събитията на площад Тиенанмън през 1989 г. властта в Поднебесната се осъществява на ротационен принцип на базата на консенсус между трите водещи клана. Бунтовете пред „Вратата на небесното спокойствие”, както буквално се превежда името на площад Тиенанмън, едва не събарят комунистическата партия. Изправени пред опасността от хвърляне на държавата в хаос, фракциите в Пекин избират компромисно решение за ротация. От тогава до днес властта в азиатската страна се упражнява от всеки клан за период от 10 години: първо управляват червените партийци-маоисти, след това сините комсомолци-либерали и накрая жълтите дракони-националисти. Именно това фундаментално правило от последните близо тридесет години днес претърпява трансформация. Историята започва още в първите часове след избухналата тежка вътрешнополитическа криза в резултат на размириците на площад Тиенанмън. Както може да се очаква, далеч не става въпрос за група разбунтували се студенти, които искат демократични реформи. Великият реформатор Дън Сяопин, който стои по това време на държавното кормило, веднага забелязва очевидните признаци на „перестройка”, подкрепена отвън, и директно заявява, че „Съединените щати са дълбоко съпричастни” с бунтовете. „Отварянето на Китай към света” и преориентирането към съюзнически отношения със Запада формира влиятелна прослойка в самата комунистическа партия, обявяваща се за демократични реформи и преминаване към капиталистическа система на производство. Сред поддръжниците на движението е самият Джао Дзъян, генерален секретар на Китайската комунистическа партия, който е считан за наследник на Дън Сяопин начело на Поднебесната. След кратко колебание следва светкавична реакция на китайските държавни мъже. Протестите на Тиенанмън са смазани, а политическите поддръжници на „перестройката” в ККП начело с Джао са хвърлени в затвора. Дън Сяопин прекрасно разбира, че времето му е изтекло. Китайският държавник губи доверието на САЩ, нестабилността в страната се задълбочава, а вътрешнопартийните му позиции са разклатени. Нужен е нов управленски модел. Така се ражда концепцията за поколенията китайски лидери и преразпределянето на властта между клановете.