Историята на иранското разузнаване се крие дълбоко назад във времето. От древни времена персите са били могъщи не само поради силата на своето оръжие. Те са владеели и тайно знание. Персите са считали, че изкуството на интригата, дезинформацията и агентурната дейност е стълб на държавното управление. Сасанидският владетел Хосров II Парвиз (591- 629) е покорител на южните и източните области на Византия. Той често е повтарял: „Добрата уловка струва колкото цяла войска”. И днес потомците на персийските шахове следват тази древна мъдрост. Основите на съвременните ирански служби се поставят през 20-те и 30-те години на ХХ в. под методичното ръководство и контрола на германски експерти. След Втората световна война през 1957 г. с помощта на ЦРУ, MИ-6 (външнополитическото разузнаване на Великобритания) и Мосад в Иран е основана спецслужбата Организация за информация и сигурност (САВАК). В групата от израелски консултанти фигурира колоритният полковник Яков Нимроди. Той работи близо 10 години в Техеран като военен аташе на Израел. По инициатива на Яков стотици ирански офицери секретно преминават военно обучение в еврейската държава. Нимроди полага много усилия за модернизиране на САВАК. По-късно той се занимава с търговия на оръжие като ирански посредник. Неговият бизнес партньор е един от най-големите търговци на оръжие в света – саудитският предприемач Аднан Хашоги. През 1992 г. полковникът от резерва Яков Нимроди купува вестник „Маарив”. През 60-те и 70-те Израел и Иран имат общи интереси в региона. И двете страни се борят с радикалния арабски национализъм и съветската „пета колона”. След избирането през 1961 г. на Джон Кенеди за президент на САЩ американците започват да критикуват режима на шах Мохамед Реза Пахлави. Обвиняват го в авторитарност. Вашингтон започва да упражнява натиск върху Техеран за провеждане на демократични реформи. Шахът подозира първия шеф на САВАК генерал Теймур Бахтиар в подготовка на държавен преврат. Съмненията се оказват основателни. Получават се данни, че Теймур Бахтиар провежда несанкционирани срещи с представители на Държавния департамент. Американците обаче изоставят генерала и неговите амбиции, когато на поста премиер на Иран през 1960 г. е назначен Али Амини, който е човек на Вашингтон. След като шахът се убеждава в несанкционираните срещи на шефа на САВАК, Теймур Бахтиар е уволнен и изгонен от страната. Но не е вкаран в затвора или екзекутиран. Теймур е от влиятелното семейство на Сардар Моазам Бахтиар от рода на бахтиарските принцове. Фамилия, която има особена тежест при управлението на шахския режим в Иран. Втората жена на Мохамед Реза Пахлави, една от най-красивите жени на XX век, е Сорая Есфандари Бахтиари. Шапур Бахтиар е премиер в последното правителство на шаха. През 1965 г. Мохамед Реза Пахлави започва да изпитва силно недоверие към своите американски „покровители”. Инструкторите на ЦРУ са изгонени от Иран и на тяхно място идват специалисти от Мосад. Интересно е да се отбележи, че Израел никога не отказва на шаха, когато става въпрос за модернизиране на иранските специални служби. За разлика от Запада, който няма никакво желание персите да имат мощно контраразузнаване. По ирония на съдбата днес можем да констатираме, че понякога иранците като бивши ученици на евреите в областта на специалните служби надминават своите учители. В емиграция Теймур Бахтиар започва да формира коалиция срещу иранския шах. По тази причина Мохамед Реза Пахлави издава заповед САВАК да подготви спецоперация за ликвидиране на генерала. И през 1970 г. Теймур Бахтиар е убит в Ирак. САВАК функционира в периода 1957-1983 г. Това е началото на съвременната история на иранското външнополитическо разузнаване.