Дали наистина ще има промяна?

89-годишната сеньора Бионди живее в град Херкулан, включен в Списъка на световното културно и природнo наследство на ЮНЕСКО, страда от болестта на Алцхаймер и вече не разпознава никого от близките си. В същото време синът й Роберто и нейният внук разчитат най-вече на пенсията на възрастната жена (800 евро), тъй като и двамата са безработни. „Нямам никаква идея какво ще правим, когато майка ми почине”, казва 53-годишният Роберто пред агенция Ройтерс и продължава: „Беден съм, не се срамувам да си го призная. В Италия има милиони като мен”. Прав е. Според официалните статистики през 2016 г. италианците, които живеят в абсолютна бедност, са 4,7 милиона души. За десет години броят на бедните се е увеличил трикратно. Безработицата в страната е 10,8%, с 4% повече от 2008 г., а в Южна Италия, където е и град Херкулан, тя е 18,3%. Проблемите на Роберто Бионди започват през 2006 г., когато е принуден да затвори малкото си магазинче за дрехи, което е отворил като тийнейджър през 1983 г. Подобно на много други италианци Роберто също смята, че въвеждането на еврото през 2002 г. е дало началото на упадъка на държавата. „Нещата вървяха добре преди това, но след въвеждането на еврото положението се влоши. Борех се, но всичко беше напразно”, разказва Роберто. И тъй като наблизо няма никаква индустрия, жителят на известното по цял свят градче няма никакъв шанс да си намери работа. В подобно положение е и 48-годишната Анджела Гроси, която също получава финансова подкрепа от възрастната си майка. Това обаче не стига за плащането на наема в Рим и затова Анджела заедно с двамата си синове и с още 60 семейства се нанасят в необитаема сграда в столицата. След като властите ги изгонват от там, семействата живеят в палатки в двора на църквата „Светите апостоли”, намираща се само на около километър от италианския парламент. Там пък „живеят” 945 души, разпределени в две камари. В Горната камара, Сената, заседават 315 сенатори, а в Долната, Камарата на депутатите, работят 630 народни представители. Според приетия в края на миналата година избирателен закон 1/3 от депутатите и сенаторите се избират на мажоритарен принцип, а 2/3 на пропорционален. Другата важна особеност на новия закон, известен като „Розателум” по името на Еторе Розато, ръководител в парламента на управлявалата през последните пет години Демократическа партия, е, че той облагодетелства предизборните коалиции, каквито направиха традиционната левица и тради ционната десница, и е в ущърб на партиите, които се явяват сами на изборите като Движение „Пет звезди”. И въпреки този неравен старт движението, основано от бившия телевизионен водещ Бепе Грило и интернет гуруто Джанроберто Казаледжо, постига забележителен изборен резултат и става първа политическа сила в Италия. Никак не е за подценяване тази победа, като се има предвид, че историята на „Пет звезди”, създадено преди по-малко от десет години, е изпълнена с противоречия и скандали, включително и през последните няколко месеца.На 23 януари тази година Бепе Грило, неформалният лидер на Движение „Пет звезди”, представя обновената версия на своя блог. Това веднага се превръща в първа новина за всички италиански медии. Какво пък толкова, ще се учудят някои. Всеки, включително и политиците, може да си прави блогове, страници в социалните мрежи, да си туитва до безкрай... Да, така е, само дето случаят с Бепе Грило е съвсем различен. Защото именно около неговия блог се ражда новото движение, което разтърсва из основи италианската политика (подробно за създаването на Движение „Пет звезди” и за двамата му основатели виж а-specto, бр. 36). Бепе Грило се запознава с Джанроберто Казаледжо през 2004 г. Година по-късно Казаледжо успява да убеди бившия телевизионен водещ да направи свой блог, където да бъдат излагани идеите на двамата за промяна на политическата система. Успехът на блога сред читателите изненадва дори самите му създатели. Постепенно около него в социалната мрежа MeetUp започват да се формират групи, наречени „Приятели на Бепе Грило”. През 2007 г. Грило и Казаледжо решават, че вече имат достатъчно привърженици, за да организират събития от национален мащаб. Така се стига до прословутите Vaffa (Да ви го начукам!) Days – грандиозни митинги, по време на които на ожесточена критика са подложени корумпираните политици и контролираните от тях медии. Следващата логична стъпка на Грило и Казаледжо е създаването на политическа структура. Така се стига до раждането на 4 октомври 2009 г. на Движение „Пет звезди”. Името идва от петте приоритета на новата формация: околна среда, развитие, вода, транспорт, достъп до интернет. Следва участие в местните избори, първите спечелени кметски и съветнически места. Големият пробив е на парламентарните избори през 2013 г., след които Движение „Пет звезди” става втора политическа сила. През 2016 г. кандидатките на движението Вирджиния Раджи и Киара Апендино печелят кметските избори в Рим и Торино. Умелата кампания, организирана от протестното движение, срещу обявения от Матео Ренци референдум в края на годината, допринася много за това референдумът да бъде отхвърлен, а премиерът да подаде оставка. В месеците преди парламентарните избори Движение „Пет звезди” неизменно е на първо място в социологическите проучвания. Успехът на организацията се дължи преди всичко на яростните критики срещу целия истаблишмънт – политически, икономически, медиен. Движение „Пет звезди” е срещу цялата политическа система и призовава за тоталното й разрушаване. През всички тези години именно блогът на Бепе Грило е платформата, където се дискутират най-важните въпроси, свързани с бъдещето на движението. Това е пряко следствие от твърдото убеждение на Джанроберто Казаледжо и Бепе Грило, че бъдещето принадлежи на интернет демокрацията, че парламентарното представителство е изживяло времето си и че най-важните решения трябва да се вземат в мрежата, защото тя е възможно най-демократичната система. Ето защо новината за новия блог на Бепе Грило предизвиква такова вълнение. В съдържанието му няма почти никакви препратки към Движение „Пет звезди” с изключение на един линк към уебсайта на организацията. В интерес на истината Бепе Грило отдавна говори за това, че смята да се оттегли от активните политически занимания.