Където религията и политиката са неделими

На 14 юли 2017 г. малко след седем часа сутринта трима палестинци откриват огън срещу израелски полицейски патрул, разположен при Лъвската врата, която води към Храмовия хълм в Йерусалим. Полицаите, 30-годишният Аел Сатави и 22-годишният Камил Шнан, умират от получените рани. В завързалата се престрелка със силите на реда терористите са убити. Това е най-сериозният инцидент от години насам на Храмовия хълм, свещено място както за юдеите, така и за мюсюлманите. Тук са били разположени Първият храм, построен от царете Давид и Соломон, както и Вторият храм, издигнат от цар Ирод. След като римляните го разрушават, от него е запазена само една стена, известна като Стената на плача. Пак тук са ислямските светини Куполът на скалата и джамията „Ал Акса”. Веднага след извършването на последния терористичен акт става ясно, че нападателите се появяват от вътрешността на Храмовия хълм. Това значи, че оръжията им са били предварително внесени вътре. За да предотвратят подобна ситуация в бъдеще, израелските власти моментално монтират метални детектори на входовете на Храмовия хълм. Това пък предизвиква гнева както на палестинците, така и на арабите в целия регион. Те смятат, че подобни устройства оскверняват светините им. Малко след това израелците демонтират детекторите. Имайки предвид значението, което се придава на този взривоопасен район, е обяснимо, че и от най-малката искра може да лумне огромен пожар, който да обхване целия Близък изток.

На 28 септември 2000 г. тогавашният лидер на израелската опозиция Ариел Шарон посещава Храмовия хълм. Това става, след като предния ден палестински терористи извършват атентат срещу израелски конвой в Ивицата Газа. При атентата е убит един войник. В Израел се засилват гласовете, че държавата трябва да действа твърдо срещу терористите. По онова време Шарон има репутацията на „ястреб”. След като приключва посещението си, той казва пред десетките журналисти, че Храмовият хълм е бил и ще остане винаги израелски. Тази визита, както и изявленията на Шарон, са оценени от палестинците като огромна провокация. Те твърдят, че евреите се готвели да прогонят арабите от Храмовия хълм и да осквернят джамията „Ал Акса”. На следващия ден избухва Втората интифада. Тя получава името „Интифадата „Ал Акса” и продължава няколко години. В нея загиват приблизително 3000 палестинци и 1000 израелци както военни, така и мирни граждани.Настоящата съдба на Храмовия хълм, както и на свещения град Йерусалим, е решена преди точно половин век по време на Шестдневната война. Това е войната между Израел и обединените сили на Египет, Сирия и Йордания. През пролетта на 1967 г. става напълно ясно, че основните арабски страни нямат търпение да вземат реванш за поражението си 20 години по-рано от новосъздадената еврейска държава. Всички в Израел са наясно, че едно евентуално поражение в предстоящия сблъсък няма да бъде просто традиционна военна загуба. Арабите искат тоталното унищожаване на еврейската държава. И няма да се задоволят с нищо по-малко. На 21 май египетските военни кораби затварят Тиранския пролив за израелските плавателни съдове. Този акт е равносилен на обявяване на война. Израелският външен министър Аба Ибан трескаво обикаля столиците на големите държави с настояване за намеса. Всички обещават помощ, но съветват Израел да не бърза и в никакъв случай да не удря пръв. Междувременно военната подготовка на арабските държави достига връхната си точка. Към края на май общата мощ на концентрираните по границите с Израел арабски армии включва 547 000 войници, 2504 танка, 957 самолета. Срещу това израелската държава при тотална мобилизация на годните да носят оръжие мъже и жени би могла да противопостави 264 000 войници, 800 танка, 300 самолета. Египетският лидер Гамал Абдел Насър смята, че победа над Израел ще му донесе окончателно така желаната титла на арабски обединител. Той не се съмнява в предстоящата победа, която за него, а и за арабския свят означава пълното унищожение на еврейската държава. „Това ще бъде генерална битка, казва той, и нашата основна цел е да унищожим Израел. Преди пет или даже три години аз вероятно не бих могъл да кажа подобно нещо. Днес аз казвам това нещо, защото съм сигурен.” Насър вече очертава и картината след арабската победа. „Онези израелци, които са родени другаде, ще бъдат репатрирани. Що се отнася до родените тук, тези, които оживеят, ще останат в Палестина, но аз смятам, че никой от тях няма да оживее.”