Европейците се объркаха кого да слушат във Вашингтон. Раздвоени са между екипа на Доналд Тръмп и политическите представители на „дълбоката държава”.

Анализът на G-20 показва, че този формат е изчерпан. По същия начин, както е изчерпан и G-7. В действителност в Хамбург се срещнаха лидерите на двете супердържави САЩ и Русия. Останалите участници бяха нещо като фон и повод за „жълти клюки”. Иванка Тръмп очевидно дразнеше Ангела Меркел, но дъщерята на Доналд Тръмп й беше най-малкият проблем. Просто Меркел не спечели нищо от тази среща, което да употреби за себе си на предстоящите избори в Германия. Имаше и неприлични намеци в медиите за прекалено усамотената „приятелска” среща по алеите на един местен парк между френския президент и канадския премиер. Според свидетелства на присъствалите по време на G-20 журналисти гражданското и недържавно обществено „мнение”, срещу което се сражаваше германската полиция, е било добре организирано. Агресивните младежи са били управлявани и насочвани от 45-55 годишни мъже, които са се старали да останат зад кадър. Днес G-20 и G-7 са кухи структури. Световната политика ги заобикаля. Тя се изработва на други места. Над 80% от публикациите в световните медии бяха за срещата на Путин с Тръмп. G-20 в Хамбург се провали. Стана ясно, че не може да се говори за международна изолация на Кремъл. Самата среща между Путин и Тръмп не е голяма новина. Все някога трябваше да се срещнат. Съгласно официалната версия двамата мъже се видяха за първи път на 7 юли 2017 година. Въпреки че по време на своята предизборна кампания в едно телевизионно предаване Тръмп се похвали, че вече е имал възможността да стисне ръката на Владимир Владимирович. Самата среща между Тръмп и Путин в Хамбург бе обвита с много мъгла. Единственото, което стана ясно, е, че двамата президенти при планирани 30 минути беседваха около 135 минути. Заради Тръмп японският премиер бе принуден да чака около два часа за срещата си с Путин. Големият медиен „отсъстващ” на G-20 бе Китай. Но преди срещата Си Дзинпин посети Москва и се видя в спокойна обстановка с Путин. След визитата на китайския президент при неговия руски колега се оказа, че сътрудничеството между Пекин и Москва е вече „всеобхватно стратегическо сътрудничество”.

Преди това то бе само „стратегическо сътрудничество”. А в самото начало преди години бе само „сътрудничество”. Има разлика, нали?