Или как бе създадена една от най-приказните вселени в историята на изкуството

В 2:15 ЧАСА ПРЕЗ НОЩТА НА 14 СЕПТЕМВРИ 1901 г. той става президент на САЩ, но не знае за това. По това време той е на път, покрит с голям тъмнозелен дъждобран. Оставил е зад гърба си хижата в Горно Тахо, където почивката със съпругата и децата му е нарушена от пристигнала телеграма: „Президентът е критично пострадал. Положението е тежко. Дават му кислород. Няма абсолютно никаква надежда”. Да, президентът Уилям Маккинли е прострелян смъртоносно на 6 септември и осем дни по-късно умира в болницата. А мъжът, който ще седне на президентския стол в Белия дом, е боксьорът и авантюрист от Ню Йорк, астматикът и кръстник на мечето Теди, 42-годишният вицепрезидент Теодор Рузвелт (повече за него в a-specto №26). Сега той е поел към болницата в Бъфало. Подрусва се на задната седалка на една четириколка, докато дъждът залива и без това лошия път. Това са 650 километра кал, през които трябва да измине, за да стигне до болничната стая и да разбере, че сърцето на президента е спряло завинаги. Любимата широкопола шапка на Рузвелт, която вече цялата е в кал, е нахлупена ниско над ушите и все още успява да запази очилата му от ситния дъжд. Въпреки че не може в мрака на нощта да види нещо друго, различно от кръга светлина на люшкащия се насам-натам фенер в предната част на четириколката, управлявана от шофьора Фред, Рузвелт е прегърнал кожената си работна чанта, студено му е и сякаш в опит да секне треперенето на тялото си избоботва гневно: „Ако беше стрелял по мен, нямаше да се измъкне тъй лесно… Първо щях да му прегриза гърлото”. Когато всичко отминава – погребение с държавни почести, скърбяща по улиците на Ню Йорк тълпа и церемония по стъпване в длъжност, Теодор Рузвелт влиза за първи път в Овалния кабинет на Белия дом в ролята си на президент, за да остане в историята като най-младия държавен глава на САЩ. Теди е човек, който от малък се е научил как да отскубва дъхавото цвете, израсло сред жилещата коприва. Който иска светът около него да е подреден по начин, който той повелява. Макар че в тържествената си реч е заявил пълна приемственост на политиката на Уилям Маккинли, Теди Рузвелт се вмъква в Овалния кабинет скандално. В петък, 20 септември 1901 г., една набита фигура, облечена във фрак, изтичва нагоре по парадното стълбище на Белия дом. Полицаят, охраняващ входа, щом разпознава силуета на Рузвелт, стреснато застава мирно, но президентът вече е отминал и изтрива обувките си в червения килим във вестибюла. Още по-пъргаво се вмъква в асансьора и се качва на втория етаж. С бързи стъпки се оказва в кабинета над Източната стая, където го очаква асистентът му Уилям Лоуб. Без да поздравява, Теодор най-демонстративно събува обувките си, отпуска се назад в стола на покойния Маккинли и започва да диктува първото си писмо. Г-н Лоуб пише смутено с треперещи ръце, а след време отбелязва: „Държеше се така, все едно бе седял в президентското кресло от години. Определено това беше едно от най-странните встъпвания в длъжност на президент в нашата национална история”.В същия ден, малко преди залез слънце, в сградата пристъпва Едит Кароу, съпругата на Рузвелт, която води със себе си най-многолюдното семейство в историята на Белия дом – шест деца, чиято възраст варира между буйните тийнейджърски години на Алис, дъщерята на Теодор от първия брак, до най-малкия син на фамилията, който още не е навършил четири години. През следващите няколко години те превръщат леговището на държавния глава в нещо като зоологическа градина, по етажите се разхождат черно-кафявият фокстериер Джак, котката Том Куарц, кенгуровият плъх Питър, яркозелената змия Емили Спанака и петнистото 160-килограмово пони Алгонкин, което обожава да се вози в асансьора. Белият дом става също и детска площадка, арена на момчешки битки и непристойни игри, при една от които портретът на седмия президент на САЩ Андрю Джаксън е обсипан с дъжд от топчета от дъвка, а за капак е „застрелян” и с една хубава храчка на носа. Въпреки това Теодор Рузвелт не веднъж изтъква, че има прекрасно семейство и съпруга, която според него „съчетава умението да бъде най-добрата майка и жена, най-мъдрият ръководител на домакинството и идеалната велика първа дама и господарка на Белия дом”.