Убедителна победа на холограмата Макрон

Късно през нощта на 7 май на естрадата пред Лувъра новоизбраният президент на Петата република произнесе своята първа реч като държавен глава на Франция. Под музикалния съпровод на химна на Европа Еманюел Макрон с тържествена крачка се отправи към микрофона. Изглеждаше някак самотен. Тези, които са имали възможност да гледат и слушат на живо Франсоа Митеран, Жак Ширак, Валери Жискар д’Естен или да гледат кадри с речи на Жорж Помпиду и Шарл дьо Гол, са направили разликата. Еманюел Макрон имаше неимоверно „бакелитен” вид в своя опит да подражава на някого, да играе нечия роля. Гласът му звучеше студено, без емоции, като човешки звук, синтезиран с най-съвременна цифрова техника. Самата реч на новия френски президент много трудно би могла да се запомни. Заоблена, клиширана, неясна и изготвена съгласно баналните правила за подобни случаи. Събраните почитатели на Еманюел Макрон в двора на Лувъра изглеждаха като привикани от НПО, финансирано от Джордж Сорос. Всичко бе подредено според отработената през последните години митингова технология. Всичко бе пунктуално организирано, но липсваха автентични емоции. На подстъпите към трибуната се раздаваха специални торбички, пълни с необходимите атрибути за такива случаи: знаменца, шапки, балони, фланелки и други.

Френският журналист Филип Грасе обрисува митинга на Еманюел Макрон пред Лувъра по следния начин: „Да ме прости Господ, но единствената картина, която ми идва в съзнанието, е тази с Едуард Даладие, ядосан и мълчалив, когато се връща от Мюнхен през 1938-а. Той очаква заради този ужасен договор да бъде бурно освиркан от хора, които иначе трябва да бъдат привидно ентусиазирани”. Едуард Даладие тогава процежда през зъби: „Ах, тези идиоти!”. Филип Грасе счита, че за разлика от него Макрон не би могъл да каже нищо друго пред Лувъра освен: „Ах, тези юнаци!”. Френският журналист с горчивина отбелязва, че днешният французин е „лек като балон и той заслужава точно този президент, застанал сред мукавените декори”. Еманюел Макрон има нещо общо с термина „симулакрум”, подобие на нещо. Замяна на реалното със знаци за реалното.