Правителствата на националните държави, включително и унгарското правителство, са длъжни да се отчитат пред народа си и могат да бъдат отстранени от властта чрез избори. Мрежите на тъмната задкулисна власт на „Отворено общество” не се отчитат пред никого.

Ако направите преглед на международното медийно отразяване на Унгария през последните няколко седмици, ще видите, че се открояват няколко ключови думи: миграционната криза, неправителствените организации, прозрачността, медиите, Централноевропейският университет и Джордж Сорос. Макар че голяма част от дописките и репортажите не са балансирани, ключовите думи сами по себе си могат да бъдат поучителни, защото хвърлят светлина върху широкомащабната, идеологически мотивирана и напълно недемократична мрежа, която налага дневния ред на „Отвореното общество” на Джордж Сорос. На пръв поглед всичко това може би звучи като една типична за Източна Европа конспиративна теория, но нека да разгледаме по-задълбочено ситуацията. Тук са представени няколко от често повтаряните митове за Унгария и мрежата от неправителствени организации на Сорос, както и някои факти, които ще помогнат да се изясни истинската същност на проблема

МИТ 1: Унгарското правителство създава един измислен (фалшив) враг в лицето на родения в Унгария американски милиардер Джордж Сорос, който е от еврейски произход. Това е зле прикрит антисемитизъм.

Всъщност никой представител на унгарското правителство никога не се е позовавал на еврейския произход на Джордж Сорос. Защо? Защото неговият произход няма абсолютно никаква връзка с главния и най-важен проблем, а именно, че все по-голям брой правителства и лица на изборни длъжности възприемат мрежите на Сорос като заплаха за демокрацията. Онези, които обвиняват Унгария или други държави в антисемитизъм по отношение на Сорос, използват дежурната стара техника на пропагандата, при която на опонента се лепва етикетът „антисемит” в опит да се отклони вниманието от съществените факти. А ето кои са тези факти: именно правителството на унгарския премиер Виктор Орбан е това, което сред различните мерки за борба с антисемитизма въвежда политика на нулева толерантност към антисемитските нагласи, забранява използването на символи на омразата, забранява паравоенните екстремистки групировки, обявява Национален ден в памет на жертвите на Холокоста, увеличава пенсиите на оцелелите от Холокоста, постига споразумение с Конференцията по материалните претенции на евреите срещу Германия (организация, наричана за краткост и „Клеймс Конференс”), след като предшествениците му не успяват да го направят, и приема за приоритет финансовата подкрепа на фондация „Аушвиц-Биркенау”. Да бъде обвинено правителство на Орбан в антисемитизъм или антикапитализъм в контекста на Джордж Сорос е толкова измислено и фалшиво, колкото и новините.