Историята на Blackwater започва от ултраконсервативен християнски дом, преминава през талантлив мениджмънт, за да достигне до ексцесиите на безчувствена война, чиято цел са парите. И нищо друго.

Величествен замък, разположен на адрес улица South Shore Drive 1057, град Холанд, щат Мичиган. Това е домът на малкия Ерик Принс, бъдещият основател на Blackwater. Домът е разположен по сънливия бряг на езеро. Пасторално и тихо е, прекрасни дървета водят по пътеката към фамилния дом, в далечината може да се чуе моторът на някой автомобил или пък да избръмчи лодка. Нищо повече не смущава спокойствието на това място. Типична картина на богата и спокойна Америка. Едгар Принс, бащата на Ерик Принс, е постигнал всичко със собствени усилия и обезпечава работата и поминъка на почти четвърт от хората в града. Той формира градските учреждения, планира и финансира застрояването на центъра на града, той е и един от крупните спонсори на двата колежа в Холанд. Много години след неговата внезапна смърт градчето все още е пронизано от неговия дух и наследство. А на кръстовището на двете най-оживени улици е издигнат паметник на Едгар Принс. Седем бронзови стъпки в земята отвеждат на възвишение, където се очертават фигурите на трима музиканти в естествена величина – виолончелист във фрак, мустакат цигулар и млада жена в пола, която свири на флейта. Друга статуя изобразява малко момиченце, прегърнало малко момченце, което държи нотна тетрадка. Те нещо пеят. На пиедестал в краката на групата е закрепена малка плоча, увековечаваща паметта на Едгар Принс с думите: „Ние винаги ще чуваме твоите стъпки. Жителите на Холанд отдават почит към твоята далновидност и щедрост”. Ако Едгар Принс можеше да преподаде на децата си един-единствен житейски урок, то несъмнено той щеше да бъде посветен на това как да се построи и управлява империя, основана на твърдото следване на християнските ценности, десните политически възгледи и идеалите за свободния пазар. Всъщност предците на Едгар пристигат на езерото Мичиган през 1846 г. от Холандия, бягайки от униженията и наказанията, на които са подложени в родната си страна заради несъобразяване с религиозните предписания на официалната църква там. На 21 май 1943 г. Петер Принс (бащата на Едгар и дядо на Ерик), собственик на компанията Tulip City Produce, умира от инфаркт на 36 години, докато пътува с камион заедно със своя колега търговец по бизнес дела. По това време Едгар е едва на 11 години. След десетина години Едгар завършва Мичиганския университет и се дипломира като инженер. Междувременно се запознава с Елза Цвейп, чиито родители държат в Холанд магазин за семена. Тя току-що е завършила педагогика и социология. Двамата се женят и Едгар отива на военна служба във Военновъздушните сили. Отначало семейството се мести на изток, а после на запад, където Едгар служи в базите в Южна Каролина и Колорадо. Въпреки пътешествията двамата много тъгуват за Холанд на езерото Мичиган и дори за строгите културни и религиозни традиции на семейство Принс. Когато се връщат най-после у дома, Едгар запретва ръкави и започва работа в леярска фабрика. Той бързо става главен инженер в Holland’s Buss Machine Works. Но плановете му са много по-големи и затова той скоро напуска. През 1965 г. Едгар Принс и двама негови другари по работа основават своя собствена компания. Към 1973 г. Prince Corporation вече е преуспяващо предприятие, което произвежда различни неща за автомобилната промишленост, като например алуминиев картер за скоростната кутия. В компанията работят стотици хора. Но визитната картичка на Едгар Принс става изобретението, което днес е част от всеки автомобил – слънцезащитна козирка с осветление.