Западните правителства печатат трилиони долари, за да подпомогнат своите икономики. И докато богатите на активи хора жънат плодовете от програмата за „количественото облекчаване”, родените в края на миналото и началото на новото хилядолетие, както и бедните, понасят загуби.

„Дайте ми контрола върху парите на една държава и аз няма да се интересувам кой пише законите в тази държава.”
- фразата се приписва на Амшел Майер Ротшилд

Мястото, където е съсредоточена най-много власт в Европа, не е нито заседателната зала на най-големите компании, нито етажът, където работят дилърите на най-богатата банка, нито дори кабинетът на Ангела Меркел в Бундестага. Това е едно невзрачно помещение на седмия етаж на Европейската централна банка (ЕЦБ) с изглед към бивш пазар за месо на едро. Помещението прилича на колцентър от предградията: голи стени, боядисани в бяло, прозорци, издигащи се от пода до тавана, и офис бюра без прегради с разхвърляни по тях слушалки с микрофони, монитори и почти нищо друго. От първостепенна важност тук е секретността: не се допускат мобилни телефони, всички телефонни разговори се записват, а бележниците за записки не е разрешено да бъдат изнасяни навън. Именно в това помещение, наричано „кухнята”, двайсет трейдъри допринасят за „създаването” на 3 милиарда евро на ден, използвайки клавиатурата на компютрите си в рамките на най-големия финансов експеримент в историята. От началото на световната финансова криза през 2008 г. големите централни банки получават безпрецедентно влияние. Само с едно-единствено публично изявление те могат да предизвикат спад или подем на икономиките, да създават или унищожават милиони работни места и принудително да изменят движението на потоците от трилиони щатски долари, които се вливат в световната икономика. Окарикатурявани някога като величайши дребни счетоводители-скъперници, паричните власти на Запада преобръщат с главата надолу смисъла на думите на Мървин Кинг, управител на Bank of England от 2003 до 2013 г., че добрите централни банки трябва да се стремят да бъдат „скучни”. Укрепеният вход на сградата на Европейската централна банка във Франкфурт, тази иначе еднообразна финансова столица на Германия, свидетелства за смяна на ролята. Този вход е отделен от главния път с бетонни противовзривни бариери, подобни на бариерите, използвани за защита на чуждестранните посолства в Близкия изток, и е пазен от строени в редици охранители, които са облечени в тъмни костюми, носят слушалки в ушите си като агенти от специалните служби и придружават посетителите покрай инсталираните рентгенови скенери. В предния двор се издига метална скулптура, изобразяваща храст със златни листа. Критиците на банката наричат скулптурата „дървото на парите”, загатвайки с това название, че според ръководствата на централните банки те могат да решат проблемите на световната икономика, като получават пари от въздуха в такива количества, които биха накарали Крез да се изчерви.