Правата нямат значение

( ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ПРЕДИШНИЯ БРОЙ)

Отмъщението на САЩ за убитите във Фалуджа четирима американци-наемници от Blackwater е съкрушително. Операцията носи името Vigilant Resolve. На 4 април 2004 г. повече от 1000 морски пехотинци и два батальона от иракската армия (сформирана отново след разпускането й от САЩ) обкръжават Фалуджа, където живеят около 350 хиляди души. По основните пътища, водещи към града, се разполагат танкове, тежки картечници и бронирани хамъри. Направени са заграждения от бодлива тел, а морските пехотинци подготвят лагер за тези, които ще бъдат задържани. Американците вземат под контрол местната радиостанция и започват да призовават населението към сътрудничество с американските войски. Иракската полиция разпространява из джамиите листовки, в които пише, че на жителите на Фалуджа им се забранява да носят оръжие и че се въвежда комендантски час от 19 вечерта до 7 сутринта. Също така полицията разлепя плакати „Търси се!” с фотографии на лицата, които се подозират в нападението над служителите на Blackwater. В покрайнините на града морските пехотинци изкопават окопи близо до мюсюлманското гробище, а на покривите на джамиите се разполагат снайперисти. „Градът е обкръжен и ще заловим лошите бандити”, казва пред камерите лейтенант Джеймс Ванзант. Американските офицери обявяват, че ще претърсват домовете във Фалуджа, за да открият убийците на четиримата наемници от частната охранителна компания. Военното командване на САЩ изпраща в размирния град свои пълномощници-иракчани, които дa сведат до знанието на жителите правилата: първо, всички домове трябва да допуснат американските войници да влязат вътре и да не възпрепятстват обиска; второ, всички, намиращи се в дома, трябва да се съберат в една стая; и, трето, ако някой при претърсването иска да каже нещо на американските войници, трябва да даде знак с вдигане на ръка високо горе. След информационната подготовка американският спецназ влиза в града, като момчетата имат за задача да захванат „особено ценните цели”. След това започва пълномащабно настъпление на три батальона морски пехотинци с численост 2500 души, поддържани от танкове. Скоро американските войници завързват битка с иракски бойци от съпротивата, борбата става ожесточена и американците молят за подкрепа от въздуха. На 7 април вертолет за огнева подкрепа AH-1W Cobra нанася удар по комплекса от здания на джамията Абдел Азис ал Самарраи, където според американците се укриват хора на иракската съпротива, които воюват с настъпващите морски пехотинци. Ракета Hellfire поразява основата на минарето на джамията. А изтребител F-16 хвърля върху зданието 250-килограмови бомби. Това е нарушение на Женевската конвенция, която забранява удари по религиозни сгради. Като оправдание морските пехотинци разпространяват заявление, че в джамията се укриват бойци на съпротивата, затова тя е изгубила статута си на религиозна сграда и се е превърнала във военна цел. Около 40 иракчани загиват при ударите върху джамията. В същото време американската войска окупира основната болница на Фалуджа, като затруднява оказването на помощ на ранените жители. „Още от самото начало на настъплението американците бомбардираха електростанцията и в следващите няколко седмици Фалуджа потъна в тъмнина. Светлина имаше само на критични места, които бяха осигурени с генератори, като болниците и джамиите”, спомня си журналистът Рахул Махаджан. В града постепенно привършват запасите от продоволствия, а един от местните лекари съобщава, че в района му само за един ден са загинали 16 деца и 8 жени в хода на въздушните удари. „Закрепихме се в града и ако окажат съпротива, ще ги пречупим, ще ги изхвърлим оттук”, заявява един от командирите на морските пехотинци Бренън Берн. Именно Берн убеждава групата за психологически операции към армията на САЩ да се започне „мръсна война” във Фалуджа. Взводовете се съревновават помежду си да измислят максимално неприятни оскърбления и ругателства, които чрез преводачи крещят през високоговорителите. И когато някои иракчани, докарани до състояние на афект, излизат разгневени от джамията и започват безпорядъчно да стрелят, тогава морските пехотинци „с основание” откриват по тях огън. Тактиката „оскърбявай и стреляй” придобива голяма популярност сред американската войска. Постепенно обаче в медиите започват да се появяват информации за това, което се случва във Фалуджа. Автори на тези репортажи са предимно журналисти от арабските телевизии, които говорят за жестоката хуманитарна криза в града. Във всички останали райони на Ирак се засилват протестите, а джамиите в Багдад и на други места изпращат колони с хуманитарна помощ и лекарства за болниците. Американците твърдят, че убиват само метежници, но лекарите от болниците оповестяват, че само за четири дни има над 280 убити и над 400 ранени. В същото време според американското военно ръководство „80% от населението на града се отнася към американската армия неутрално или я подкрепя”. Тази констатация показва самозаблудите на окупаторите относно настроенията на местните жители или пък е просто груба пропаганда. Оптимистичните заявления на американците изобщо не съвпадат с ожесточеността на последвалата съпротива. Иракчаните с цената на много жертви успяват да попречат на американската армия да установи пълен контрол над града.