Точно преди 70 години десет души от Холивуд решават да се противопоставят на все позасилващата се антикомунистическа и антируска истерия в САЩ. Тази борба им струва скъпо. Те, както и хиляди други американци, губят работа, пари, приятели, защото са обявени за „агенти на Кремъл” и попадат в черните списъци. И въпреки това почти никой от посочените за „обществени врагове” не изневерява на убежденията и свободомислието си.

Церемонията по раздаването на наградите „Оскар” на 27 март 1957 г. си върви, както обикновено. Всичко е бляскаво, номинираните преценяват наум шансовете си, а печелившите щедро благодарят на всички за споходилото ги щастие. Когато обаче водещата на церемонията съобщава името на наградения в категорията „Най-добре написана история” за филма „Смелият”, настава лек смут. Награденият не излиза да получи статуетката. И още нещо странно, никой не се сеща кой е той. Името Робърт Рич не говори нищо на присъстващите. Положението спасява Джеси Ласки от Асоциацията на сценаристите, който изскача на сцената и взема статуетката. Обяснява на публиката, че неговият „добър приятел” Робърт Рич не може да присъства, понеже е в родилното, където съпругата му ражда първото им дете. Публиката избухва в аплодисменти, а бляскавата церемония продължава по сценарий. Само дето Робърт Рич не е и припарвал до родилното, а Джеси Ласки никога не е виждал своя „добър приятел”. Всъщност никой никога не го е виждал. Оскарите са раздадени, а още на следващия ден всички започват да търсят тайнствения сценарист. Обаче не го откриват. Междувременно започват да се появяват всякакви хора, казващи се Робърт Рич, които твърдят, че именно те са въпросният човек. Когато недоумението достига връхната си точка, Франк Кинг, единият от продуцентите на филма „Смелият”, пуска официално съобщение, в което се казва, че Рич е много талантлив млад писател, който живее в Мюнхен и съвсем скоро ще дойде в Холивуд. Работата обаче е там, че Робърт Рич отлично познава Холивуд. Защото работи там като сценарист още от края на 30-те години. Наистина, през последните десет години няма възможност да работи там с името си. Прави го „под прикритие”, използвайки псевдоними като Робърт Рич или молейки други хора да казват, че са написали това, което той всъщност е написал. Така печели два оскара. Единият е за вече споменатия филм „Смелият”. Другият е за сценария на филма „Римска ваканция” от 1953 г. За изпълнението си в същия филм Одри Хепбърн получава „Оскар” за най-добра женска роля. В случая награденият сценарист е помолил своя приятел, също сценарист, Ян Хънтър, да фигурира като автор на сценария. Проблемът е в това, че истинският автор още от края на 1947 г. е в черния списък на сценаристи, режисьори и актьори, които нямат право да работят в Холивуд. Защото са заклеймени като „комунисти” и „опасни левичари”, които „вкарват във филмите комунистическа пропаганда”. Ето защо човекът, получил „Оскар” за сценариите на „Смелият” и „Римска ваканция”, не може да разкрие името си. А то е много добре известно на всеки от онова време. Това е Долтън Тръмбо. Преди да попадне в черния списък, Тръмбо е един от най-уважаваните и, което за САЩ е особено важно, един от най-добре платените сценаристи в Холивуд.