Интервю на Калина Андролова със Славчо Велков, депутат от БСП, експерт по национална сигурност и борба с тероризма

Как си представяте един тежък камион да започне да помита хора в центъра на София? Кой ще го спре и с какво?

Тероризъм винаги е имало. Европа помни ИРА, ЕТА, Червените бригади, Фракция „Червена армия” и пр. Как стана така, че след като приключиха Студената война и идеологическият раздор, вместо да си живее спокойно, Европа се оказа в капана на ислямския тероризъм?

Аз съм особено предпазлив по определянето на тероризма като ислямски и изобщо отнасянето му към големи религии като исляма, християнството, юдаизма. Смятам, че понятие ислямски тероризъм не би трябвало да съществува. Защото тероризмът няма своя религия. Отнасянето на такова уродливо понятие като тероризма към някоя от големите религии крие опасност от изправянето на религиите една срещу друга и непредвидим сблъсък. Така че по-скоро това, за което ме питате, го отнасям към понятието религиозно мотивиран тероризъм. Терористът Андерш Брайвик преди шест години в Норвегия разстреля 69 човека на острова и 8 в Осло и се обяви срещу мултикултуралните модели, той е антиислямист и християнин. Как бихме могли да наречем неговия тероризъм? Тук очевидно има допустимост на понятието, на религиозно мотивиран тероризъм. Можем да го отнесем към определена религия. Но трябва да подчертая, че по мое убеждение това е терористична дейност, която се извършва не от името и в името на религията изобщо, а от името и в името на най-консервативните й форми и течения, които ние наричаме радикални. И така у нас като че ли получи гражданственост понятието ислямски тероризъм, радикален ислям, което всъщност не е вярно. Само онзи ислям, който се стреми към придобиване и практикуване на власт, и то чрез терористична дейност, аз бих нарекъл не радикален, но политически ислям. И това всъщност е вярното понятие. И ние, в Европа, имаме проблем точно с това: един много сериозен сблъсък на политическия ислям с цивилизационните ценности на Европа. Най-вече на онази организация „Ислямска държава”, която от „държава” се превърна в идея, обсебваща умовете и сърцата на много млади хора. Свидетели сме именно на това. Както вие казвате, тероризъм съществува от стотици години, но ние в момента се сблъскваме с нещо сравнително непознато. Включително използването на нови, нетрадиционни средства за поразяване, каквито са тежките автомобили, връщането към хладното оръжие... Така или иначе говорим за един нов тип, а не вид тероризъм, при който извършителите често пъти се самомотивират под влиянието на ултраконсервативни идеологии. Не случайно говорителят на „Ислямска държава” преди две години отправи призив към младите мюсюлмани в Европа, които споделят идеите на ДАЕШ. Той каза: „Не е нужно да идвате всички при нас, удряйте ги там, където се намирате, и ако нямате оръжие, размажете ги с колите си”. И те го разбраха буквално, но разбраха и нещо друго, че засега това средство за поразяване е много трудно отразимо, много трудно му се противодейства, тъй като всеки има достъп до автомобил или хладно оръжие. Тоест ние говорим за тероризъм, който можем да наречем тероризъм от градски тип. По-скоро индивидуален, на вълци единаци, отколкото групов тероризъм. Тероризъм, характерен за големи градове на европейски държави. Виждате – Мюнхен, Берлин, Ница, Париж, Лондон, Манчестър...