От пантюркизъм до неоосманизъм

ТУРЦИЯ ОТДАВНА НЕ Е ТАЗИ, КОЯТО „ПОЗНАВАМЕ”

Фразата „Не ми говори за Турция, бил съм там много пъти” е абсолютното убеждение на повечето българи за това, че познават нашата югоизточна съседка. Но дали наистина е така? В повечето случаи за Турция имаме доста остарели и клиширани разсъждения с мощна негативна историческа проекция. Не че трябва да забравяме своята история, 500-те години османско иго, събитията в Батак и други трагедии, това е едно трагично време за нас българите. Обикновено към Анкара се отнасяме с подозрения (не без основания) предвид добре познатите ни неоосманистки намерения на Турция към Балканския регион и към България в частност. Що е неоосманизъм знаят почти всички, но в Турция не е прието да се говори за него публично. Не е comme il faut (както трябва). Употребява се само в кулоарите. Например известният Ахмет Давутоглу, когато е все още неопитен в дипломатическата кариера университетски преподавател, но вече от няколко месеца е външен министър на Турция, заявява на дипломатически прием пред чужди дипломати в Анкара: „Ние сме новите османлии!”. Тогава турското външно министерство веднага се опитва да прикрие гафа... „Е, изкашлял се човекът, на кого не му се случва”. Но и след този гаф Ахмет Давутоглу не си взема бележка. В едно свое интервю по-късно той казва: „Ние имаме наследство, оставено от османлиите. Казват „нови османлии”... Да, ние сме новите османлии. Ние трябва да се интересуваме от страните в региона. Ние откриваме свои представителства в Северна Африка. Водещи държави ни наблюдават с учудване. Особено Франция се интересува от това какво правим в Северна Африка. Аз разпоредих така, че в която и африканска страна да отиде Саркози, като вдигне своя поглед, да вижда здание на турско посолство и турски флаг. Аз разпоредих да се арендоват помещения в най-респектабелните райони”. Думите на Ахмет Давутоглу имат абсолютно покритие. Когато Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г. идва на власт в Турция, турските дипломатически представителства в чужбина са 163. През 2009 г. цифрата нараства на 178. А през 2015 г. тя достига до 229. За нарастването на тежестта на Турция в света говорят и едни други цифри. Лавинообразно се увеличават и чуждите дипломатически представителства на територията на самата Турция. За същия период от време от 166 те стават 237. Впечатляващо! Турската държава си поставя за цел да влезе в първата петорка в света, която днес изглежда така: САЩ, Китай, Русия, Франция и Великобритания. Анкара има план нейните дипломатически, консулски и търговски представителства в чужбина да надхвърлят 252. Интересно е както тяхното нарастване, така и регионалното им разпределение, защото това показва основните акценти на турската външна политика. В Европа те скачат от 81 на 92, в Америка от 14 на 25, в Азия от 50 на 65, в Африка от 14 на 43, в Океания са без промяна, остават 4. Очевидно е, че не става въпрос за фокусиране на турските интереси само на територията на бившата Османска империя. Анкара проявява активност и по места, много далеч от Анадола. Например в Латинска Америка, Африка, южно от Сахара, и Югоизточна Азия. Турция отдавна е надхвърлила своите първоначални амбиции да се завърне със своята „мека сила” на териториите, които са принадлежали преди време на Османската империя. Анкара има далеч по-големи цели. Тя се взира в Северна Африка, Близкия изток, Балканите, Средна Азия и Латинска Америка. През 2010 г. Ахмет Давутоглу, „турският Кисинджър”, заявява: „Нашата ос е Анкара, нашият хоризонт е на 360 градуса”. Международната консултантска компания Portland публикува периодично класацията The Soft Power 30. В нея се прави списък на 30-те най-влиятелни страни по света от гледна точка на инструментариума, наречен „мека сила”. За това коя страна е на първо място, едва ли има големи колебания. Естествено, първи са САЩ. Интересно е да се знае, че „залепени” една до друга в тази класация са Русия и Турция. Това е особено симптоматично, ако си спомним какви огромни финансови ресурси отделяше за своята „мека сила” СССР, а цялото съветско наследство в областта на хуманитарните връзки наследи Руската федерация. Днес в Европа например навсякъде могат да се видят заведения, предлагащи турски кебапи. Те са икона, символ и същност на турската кухня. И са елемент от турската „мека сила”. В Черна Африка нерядко могат да се видят и „сладко-кисели” китайски ресторанти, но до тях непременно се откриват и турски кебап-ресторанти. Над входовете им се веят китайски и турски знамена. През 2016 г. в класацията Global Fire Power, рейтинг на военната мощ, на първо място са САЩ, на второ Русия. На осмо място е Турция преди Германия. По численост турската армия в НАТО отстъпва само на американската армия.