Или политическата коректност vs биологичния пол

Политическата коректност е парализиращ агент на тоталитарната и тиранична концепция за едно антиутопично общество, основано на удобни лъжи и контролирано от комисари по езика и „неправилните” мисли. Един „прекрасен нов свят”, в който биологията и анатомията са врагове на прогреса, а половите органи са само социална конструкция. Днес ставаме свидетели на агресивните организирани опити реалността да бъде деформирана и изкривена, за да пасне по контурите на този тревожен и травматичен политкоректен проект.

Проектът диктува нови норми за социална организация и човешки идентичности – жени с пениси и мъже с менструация, момчета, които са момичета и момчета едновременно, момичета, които в понеделник са момчета, а в петък отново са момичета, и такива, които са нито едното, нито другото. А нещо трето, четвърто, пето. Списъци с по 71 полови идентичности се разпространяват в медиите като съвсем легитимни документи на новата действителност. В същото време реалността на биологичната основа на пола е задраскана като форма на репресивна и архаична патриархална пропаганда. Черното е бяло, две плюс две става пет. На хоризонта се разпознава зората на объркан и хаотичен свят, потопен в транснационален трансджендър транс. Парадоксална социална и сексуална структура, която сякаш е излязла от лудешко творческо въображение, мариновано в LSD и други халюциногени. Но по силата на някакви странни обстоятелства тази версия на света е приета за нещо полезно и правилно из все повече важни авенюта на властта и влиянието.

Антинаучната трансджендър мания марширува през институциите на западния свят и оформя медийни и академични наративи, законодателни инициативи, културни и развлекателни продукти.

За няколко години половата дисфория – състоянието, при което един индивид се чувства некомфортно в биологичния си пол – се превърна от психично разстройство в отправна точка за „последната голяма битка за човешки права”. Психиатрични асоциации из целия западен свят преформулират представата за половата дисфория и пласират фактологично предизвиканата идея, че проблемът не е самото състояние, в което си роден мъж, но желаеш да бъдеш жена или обратното, а съпътстващите го заболявания като клинична депресия, стрес и предразположеност към опити за самоубийство. Така страдащите от полова дисфория – искат, или не искат – бяха вербувани на фронтовата линия на Културната война. От жертви на психично разстройство с реален проблем, които се нуждаят от разбиране и адекватно лечение те бяха стилизирани и решени като плакатни жертви на обществото и предразсъдъците на тесногръди хейтъри. Този процес само ги отдалечава от истинска грижа и ги прави волни и неволни пионки в борбата за власт и контрол на обсебени идеолози и активисти.В един странен за цивилизацията ни момент цитирането на анатомични факти се превърна в трансфобия. Това е модерният термин, проектиран да противодейства на всяка критика на политкоректната версия за измеренията на човешкия пол. Трансфобията се състезава с ислямофобията за престижния приз за най-абсурден пропаганден инструмент в услуга на тоталитарна, оруелска цензура. И двете думи са ползвани като етикети, които рушат репутации и зашиват уста. Някой умен човек много точно беше дефинирал ислямофобията като „термин, изобретен от фашисти и използван от страхливци за манипулацията на глупци”. Но да се върнем на трансфобията. Днес трансфоб е всеки човек, който признава значението на половия диморфизъм при хората и е скептичен към идеята, че една жена автоматично става мъж, ако просто се чувства като такъв.