Един американски радикал

Старият филмов разбойник Оливър Стоун притежава колекция от таланти. Сред неоспоримите дарования на могъщия и противоречив режисьор е чифтосването на филмовото с политическото в мащабни платна и монументални мозайки – „Белязания” (на който е сценарист), „Салвадор”, „Взвод”, „Радиошоу”, „Роден на четвърти юли”, JFK, „Никсън”, „Убийци по рождение”, „Всяка една неделя”... Епичната документална екстраваганца в четири части The Putin Interviews е точно продукт на неговата гаргантюанска страст за преплитане на авангардните кино форми с великата тема за властта и нейните разнообразни влияния, основания и вдъхновения. Естетически това е може би най-големият триумф на Стоун от началото на XXI век – период, пронизан от провали и креативни разочарования, които почти пратиха кариерата му в небитието. В идеен план The Putin Interviews донесе на 70-годишния агент-провокатор онези дози скандал и ноторна публичност, които го бяха превърнали във внушителна контракултурна институция през 80-те и 90-те години на миналия век.

Оливър Стоун се е заел с композирането на визуално вълнуващ, смислово богат, детайлен и разкриващ филмов портрет на Владимир Путин. Той желае да доближи западната публика до възможно най-автентичния образ на властелина на Кремъл, да обясни неговия огромен успех сред руснаците и да изследва причините за крайните реакции към внушителното му политическо присъствие. По пътя към целта Стоун успява да ни припомни защо самият той, творец с огромен успех, е такъв ефективен вдъхновител на крайни реакции към забележителното си културно присъствие. Интервютата с Путин не са hard hitting журнализъм от по-добрите времена на „60 минути”, но не са и политическа пропаганда в традициите на Рифенщал и Айзенщайн. Стоун снабдява кадрите със собственото си гаргантюанско его, което върви заедно с неговия автентичен исторически, емоционален и психологически интерес към господаря на някогашната империя. Режисьорът е активен участник, герой в собствения си филм, равнопоставен в драматургичен план на протагониста от заглавието.

Стоун и Путин споделят екранна химия, общи възгледи и няколко политически некоректни шеги. Стоун изгражда особено интересен културен мост, като му пуска гениалната сатира на Студената война, режисирана от титаничния Стенли Кубрик през 1964 година „Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба”. Сцените, в които двамата мъже гледат филм в киносалон, са сюрреалистични и силно развлекателни. В тези моменти се вижда как режисьорът се опитва да общува с Путин на универсалния филмов език. Той владее граматиката на киното и се старае да съставя нови езикови форми, да преначертава границите на екранното изразяване.