Защо секретните файлове в случая „Скрипал” така и ще останат неразгадани и никога няма да научим кой поръча двойния шпионин

 „Няма нищо по-измамно от един очевиден факт”, казва Артър Конан Дойл. Дали някой в родината на Шерлок Холмс си спомня тази максима? В началото е само книгата на Вил Мирзаянов „Държавна тайна” от ноември 2008 г., в която се споменава за „ужасяващо нервнопаралитично вещество, разработено в свръхсекретни съветски лаборатории още през 70-те години” под названието „Новичок”, което е между 5 и 8 пъти по-смъртоносно от VX газа, открит от английската компания ICI и приет на въоръжение в американската армия. Със скандала „Скрипал” мистериозното вещество „Новичок”, макар никога да не е доказано, че реално съществува, безутешно тласка света към най-сериозната международна криза и изправя цивилизацията пред заплахата от нова световна война. Многото и различни теории около шпионската драма от Солсбъри са следствие от недостатъчната информираност за мистериозното химическо оръжие от четвърто поколение, набедено да бъде „най-съвършеното химическо оръжие, създавано някога в милитаристичните лаборатории”. Само че истината за бинарния нервнопаралитичен газ е много по-зловеща и неприятна от политическия театър, който сме принудени да наблюдаваме. Сега драмата се превръща във фарс и чест прави на българския премиер Бойко Борисов, че отказа да експулсира руски дипломати, докато България не получи твърди и конкретни доказателства за вина, а освен това каза, че по природа е мнителен, и намекна, че в случая „Скрипал” не надушва дългата ръка на Москва и на Путин, както твърди Лондон.Както се развиват събитията след чудодейното възкръсване на Сергей и Юлия Скрипал, след дипломатическия театър, режисиран с англосаксонски замах и натоварен с апокалиптични очаквания, може развитието да се насочи към хепиенд. Аудиторията усещаше още от самото начало, че наративът на този случай не е особено оригинален – жертвите ту са отровени в ресторант, ту в кола, ту с подарък от Москва, ту чрез дръжка на врата, ту с каша от елда! Освен това използването на детски мокри кърпички за ефективна защита от нервнопаралитично вещество е наистина трогателна. По наивното безхаберие към детайла случаят прилича на инсценировките с Белите каски в Сирия, които спасяват жертви на зарин по джапанки, с хартиени маски и гумени ръкавици! Би било трогателно комично, ако не бе толкова трагично. В началото „експерти” от двата бряга на океана твърдяха, че шансът за оцеляване на Скрипал е един на 99%, даже имаше призиви за „хуманна евтаназия”, защото дори бащата и дъщерята да оцелеят, ще останат инвалиди за цял живот. Доза от 10 мг от газа VX убива всеки втори, изложен на въздействието му. Каква може да е смъртността на газ, който е 8 пъти по-смъртоносен? Може би историята „Скрипал” не е това, за което британското правителство я представя, и сигурно реално има друго обяснение за състоянието на Скрипал – алергичен шок, хранително отравяне с нещо, което двамата са консумирали в ресторант Zizzi. Версията за „Новичок” е продукт на етническия татарин Вил Мирзаянов, когото на запад наричат „създателят на отровния газ”, но това не е истина. Създател на А-230 е Пьотр Кирпичев, а Леонид Ринк го превръща в бинарното вещество А-234. Мирзаянов е само хроматограф.