Историята на агента, който пазеше най-голямата тайна на Сталин

Когато станат известни всички факти, свързани с делото „Тухачевски”, светът ще разбере: Сталин е знаел какво прави. Говоря за това с увереност, тъй като знам от абсолютно сигурен и достоверен източник, че делото срещу маршал Тухачевски е свързано с най-ужасната тайна, която, ако се разкрие, ще хвърли светлина върху много неща в поведението на Сталин, изглеждащи неразбираеми.” Мисълта, че знае повече, отколкото трябва, не дава покой на опитния съветски разузнавач. Горещото испанско лято на 1938 година е в разгара си. Жегата в Мадрид задушава всичко живо в парещата си прегръдка, но точно днес Александър Орлов е скован от ледена тръпка. Орлов отново и отново препрочита секретната телеграма от втория човек в Съветския съюз Николай Ежов. Отзовават го в Москва. Народният комисар по вътрешните работи се е опитал да притъпи бдителността на разузнавача. Наредено му е да отиде в белгийския пристанищен град Антверпен, откъдето на 14 юли да се качи на борда на съветския кораб „Свир” „във връзка с предстоящата важна задача”. Телеграмата е дълга и добре изпипана, но Орлов вече знае – смъртната му присъда е подписана. „Свир” ще се превърне в негов плаващ затвор. Разузнавачът е научил, че в Съветския съюз са започнали жестоки процеси срещу чекистите, както в Москва наричат служителите в системата на сигурността. Жертва на гоненията наскоро е станал неговият първи братовчед, най-добър приятел и вечна опора в живота и в апарата – Зиновий Кацнелсон, втори човек в службите на Украинската съветска социалистическа република. Орлов е напълно наясно с причината за зловещата разправа – лично Кацнелсон му е издал голямата тайна. От информацията, която достига до него, той може да направи категорично заключение: всички, които са могли да научат компрометиращите факти, биват елиминирани. През цялата 1937 година под различни предлози в Москва са отзовани около 40 сътрудници на съветските служби. Само петима от тях отказват да се върнат обратно, знаейки какво ги очаква. Орлов е добре запознат със съдбата на Игнатий Рейс и Валтер Кривицки, оглавяващи съветската резидентура съответно във Франция и Холандия. Той знае за решението на Рейс да бяга. През юли 1937 г. дълбоко законспирираният агент на НКВД Игнатий Рейс изпраща писмо до Централния комитет на партията, в което обявява, че къса със „сталинистката контрареволюция” и се „връща на свобода”. Съветският сътрудник се укрива в Швейцария с надеждата, че се е спасил. Малцина обаче имат късмета да се изплъзнат от дългата ръка на НКВД. Тайната служба влиза в дирите му и на 4 септември тялото му е намерено на шосе близо до Лозана. Покушението е извършено с такава бързина, че Рейс дори не успява да подготви разобличенията за Сталин, към което се стреми. Затова, когато на 9 юли 1938 г. Александър Орлов получава телеграмата от Москва, той трябва светкавично да вземе решение. Всяка минута е решаваща. Смърт или предателство към партията? Разстрел или позорно бягство? Орлов отваря тайната каса с оперативните средства на НКВД в Испания и взема намиращите се в сейфа 60 хиляди долара (над 1 милион долара по днешни цени). На 14 юли резидентът на съветските служби в Испания, придружен от своята съпруга и малолетната им дъщеря, вече е в Париж. Разузнавачът звъни в американското посолство и търси посланик Уилям Булит. „Френският национален празник e, посланикът не е в столицата”, информират го от дипломатическата мисия. Остава му последен шанс. По съвет на своята съпруга Орлов се отбива в представителството на Канада. Там той връчва дипломатическия си паспорт и моли за канадска виза под предлог, че иска да прекара летния отпуск със семейството си в Квебек. Съдбата е благосклонна към него. След точно един месец Александър Орлов вече е в Съединените щати с дипломатическа виза, издадена от американското представителство в Отава.