Чаровното чудовище на френската литература

Погнусена съм, миличък! И тъжна. Седя тук и някакви смахнати господа и депресирани госпожици се опитват да ме уверят, че аз не ставам. Не само за писателка, но и за жена не ставам. За курва не ставам дори! Кретени. Пишат биографични книги за мен. Преди седмица имаха дори наглостта да ми подарят две от тях. Идиоти. Всъщност… защо се ядосвам? Аз самата никога не съм искала да пиша историята на живота си. Това ми се струва убийствено скучно. Не че не обичам да разказвам за отминали неща, но какво пък толкова, я погледни напред и виж какво те чака пред теб. Има толкова удивителни неща около нас… Да, да, скъпи, просто в един момент се уплаших… Как коя дата е днес? 27 юни 2004 г. Какво? А, да, обадих се, за да ти честитя рождения ден, мое мило момче. Да ти кажа, че мама просто те обича въпреки всички небивалици, които можеш да прочетеш за нея във вестниците, та дори и в книгите. Роди се точно на днешния ден преди 42 години. Беше болезнено и ако трябва да съм честна, изобщо не помня как мина всичко. Помня, че когато те взех за първи път в скута си, ти заспа веднага. И наместо песен, знаеш ли какво ти шептях? Давах ти напътствия, скъпи. Обяснявах ти как се случва в истинския живот. Живот, в който, ако си успял по безспорен начин и ако не си достатъчно глупав да вярваш на думата „успех”, ще ти се случи следното: ще се превърнеш в предмет. Непознатите ще те третират като предмет, ако твоят и техният занаят е еднакъв, а иначе ще гледат на теб като на екзотично животно. Първо, ще те поканят на представления в светските салони. Там ще кажат какво ли не за теб, за твоя живот, за авантюрите ти. Ще те сравнят с великите автори, които от своя страна са били непризнати. Добре. Напускаш салона и искаш да имаш само приятели. Бързо ще се сдобиеш с прекалено много приятели. Вече няма да си броиш парите, а времето. Ще има петдесет хиляди човека, които ще искат да те видят, защото познават някого, който познава теб, петдесет хиляди човека, които ще искат пари, които ще ти пишат по пет пъти на ден отчаяни писма, а телефонът ще звъни непрекъснато. Това е цялата тази тълпа, която се хвърля отгоре ти, привлечена от думата „пари”, от думата „успех”. Глупавите младежи ще те приветстват заради цинизма ти да създадеш комерсиална творба и хората ще те мислят за непоносим, без да те познават… Господи, и това любопитство, тази враждебност, това упорство. А тези, които те обичат, тези, които ще ти пишат писма, на които нямаш време да отговориш, са тези, за които ще те връхлитат угризения. Не можеш да се раздадеш на всички. Момчето ми, помни, купувай това, което искаш да купиш, давай това, което искаш да дадеш, не прави сметка нито за предметите, нито за хората.