Черният бюджет на Северна Корея

В края на миналата година САЩ и ООН се надпреварваха кой да наложи по-тежки икономически санкции на Северна Корея. Ким Чен Ун вече не беше безобиден диктатор, а маниак, сложил пръста си върху ядреното копче, готов всеки момент да взриви света. Първоначалната реакция на Тръмп беше издържана в духа на мъжественото перчене, а не на сериозен дипломатически подход към проблема. Беше ясно, че с налагането на санкции Ким Чен Ун едва ли ще промени политиката си. Северна Корея и преди е била под санкции, но управляващите намериха изход, като създадоха някаква система, наподобяваща пазарна икономика, обаче функционираща в сенчестия сектор. КНДР започна да получава значителни попълнения на бюджета си от търговия с оръжие, наркотици, фалшифициране на пари и ценни книжа, а напоследък и от кражби на криптовалута. Предполага се, че постъпленията от подобен род операции надхвърлят 50% от общите приходи в бюджета на страната. Изброените по-горе дейности се осъществяват чрез секретното „Управление 39”, създадено от режима на Ким Чен Ун със специалната задача да контролира нелегалната външна търговия. До края на Студената война КНДР беше подкрепяна от СССР и Китай. Даже без преувеличение може да се каже, че Северна Корея дължеше съществуването си на помощта, която като цяло оказваха социалистическите страни. След демократичните промени КНДР изпадна в тежка криза. Стокооборотът спадна драстично, много предприятия спряха производството си поради липса на суровини, а населението започна да гладува. Като за капак на всичко бе премахната и купонната система. Десетилетия преди това севернокорейците получаваха храна, дрехи и предмети за бита с купони. Тази ситуация неизбежно доведе до стихийно формиране на черен пазар. Първоначално започна да процъфтява контрабандата на границата с Китай, по-късно в селата се създаде частно земеделие, а в градовете черен пазар. Паралелно с това нарасна и броят на корейците, които нелегално работят в Китай при крайно мизерни условия и ниско заплащане. Но на този етап възможностите за оцеляване практически се брояха на пръстите на едната ръка и всичко, което можеше да донесе валута, беше приемливо. Не по-различно беше и положението на служителите в държавната администрация. Реално те не получаваха заплати, а преживяваха изключително от подкупи. Появата на сенчест частен бизнес, макар и частично, все пак успя да подобри икономическото положение в страната. Появиха се частни заведения за обществено хранене и ресторанти. Чрез местните администрации държавата негласно наложи една полулегална схема, която даде тласък на дребния частен бизнес и услугите. Схемата беше проста и се състоеше в следното: инвеститорът подписва с местната администрация полуофициално споразумение, съгласно което предприятието му получава държавен статут, а самият той става негов директор. След това част от приходите се делят между инвеститора, държавата и местната администрация. Или де юре предприятието е държавно, а де факто управлението и приходите са частни. По тази схема започна да работи целият новосъздаващ се частен бизнес в КНДР. През 2000 година властите в Северна Корея вече бяха убедени в ползата на този двоен стандарт и решиха да проведат реформи за легализиране и стимулиране на новосъздадените икономически структури. Но добрите им намерения спряха до тук и по неизвестни причини те не само че се отказаха от реформите, но с административни мерки се опитаха да задушат работещите вече частни предприятия. Тъй като наложените ограничителни мерки пак влошиха състоянието на икономиката, властите в Северна Корея отново се върнаха към политиката на неутралитет към частните предприемачи. Нещо повече, идването на власт на Ким Чен Ун съвпадна с провеждането на редица положителни реформи, включително и в сферата на селското стопанство. Благодарение на тях селяните получиха право да се обединяват в малки групи от две-три семейства и да обработват неголеми участъци земя. По-голямата част от получената реколта имат право да оставят за себе си, а останалата предават на държавата. По подобен начин работят и частните предприятия в други сектори на икономиката. Тази система премахна фиксираните доходи, които хората получаваха в държавните предприятия, и предотврати повторението на гладната 1990 г.