Как Доналд Тръмп отстрани привържениците на America first от администрацията и неусетно се превърна в глобалист

Американските президенти често правят досадната грешка да си въобразят, че са хората с най-голяма власт в страната. Избиран пряко от народа за срок от четири години, президентът на САЩ е глава на Федералното правителство, командва Въоръжените сили и разполага с широки правомощия в законодателната и съдебната власт. До тук добре, ако изключим факта, че крупните частни предприемачи в държавата, доминираща световните търговия и финанси, далеч не са безгласни букви при вземането на решенията. Собствениците на могъщата американска индустрия, кръговете около военнопромишления комплекс и банкерите от Уолстрийт винаги са успявали да прокарат своите интереси в американския дневен ред. Нещо повече. Често се оказва, че конституционните прерогативи на държавния глава изобщо не са свещени и абсолютни, а най-редовно са ограничавани от влиятелните лобита. Страниците на американската история са изпълнени с поучителни примери за това какво се случва, когато действията на Белия дом влизат в противоречие с бизнес кръгове, контролиращи финансите или индустрията в страната от другия край на Атлантическия океан. Опитите за опитомяване на опърничавите американски президенти, както твърди историкът Джеймс У. Кларк, често се провалят и тогава почти винаги се появява някой луд с пушка. В своята книга „Американски убийци: По-тъмната страна на политиката” (American Assassins: The Darker Side of Politics, 1990) професорът от Университета в Аризона аргументира с доказателства тезата си, че зад извършените за по-малко от век и половина над 30 опита за покушения над американски президенти стоят именно сериозни политически мотиви и частни интереси. В този период са застреляни четирима действащи държавни глави (Линкълн, Гарфийлд, Маккинли и Кенеди), а други двама (Рейгън и Теодор Рузвелт) оцеляват, след като са простреляни. При други обстоятелства пък президентите на САЩ се оказват далеч по-сговорчиви и разбират от намек. В края на 70-те години на миналия век например президентът Джими Картър решава, че държавното кормило е изцяло в неговите ръце и именно той трябва да поведе нацията по нов път. САЩ са изпаднали в сериозна криза и имат нужда от спешни реформи, твърди държавният глава и настоява, че развоят на събитията представлява фундаментална заплаха за американската демокрация. Картър заминава за Калифорния с обещанието, след като се завърне, да представи своя план за реформи. Амбициозният политик се надява да поведе страната към нови върхове. В слънчевия щат на Западното крайбрежие обаче ходът на събитията взема неочакван обрат. По време на една от срещите на Картър с граждани в залата настава суматоха и органите на реда арестуват двама души, които по-късно са обвинени в опит за покушение на президента. Задържаните са американец и испанец с много интересни имена – Реймънд Лий Харви и Освалдо Ортис. Интелигентен човек като Джими Картър веднага си спомня събитията преди няколко години и името на физическия убиец на президента Джон Кенеди – Лий Харви Осуалд. Намекът е разбран. След завръщането си от Калифорния Картър се отказва от плановете си за реформи, обявява, че правителството му е излязло извън контрол, и малко по-късно иска неговата оставка. Катастрофалната загуба на последващите избори от Роналд Рейгън е нормално следствие на всички сътресения около президентската институция. Когато години по-късно разследващи журналисти се опитват да влязат в контакт с осъдените за опита за убийство Реймънд Лий Харви и Освалдо Ортис, се оказва, че хора с такива имена просто не могат да бъдат открити сред затворническите регистри. Събитията от 1979 година са тяхното единствено публично появяване.