„Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.”

-- Айнщайн

След 1989 г. България навлезе в нова епоха от своето развитие. Практиката през изминалите трийсетина години показа, че екстраполирането на черти от миналото води до груби грешки или най-малкото позволява да бъдем лесно манипулирани в интерес на чужди геополитически интереси. Включително и от страна на наши съюзници или партньори. В това няма нищо ново и неестествено. Възможна е дружба между народите, но между държавите и обществата има само конкуренция. В действителност международните отношения и дипломацията не са се променили като съдържание през вековете. Промяната е само по отношение на формата. Важен фактор на глобалната конкуренция е разширяване на палитрата от субекти. Някои от които много трудно се идентифицират. Понякога не се поддават даже на наблюдение. Такива субекти са например транснационалните корпорации (ТНК), чиито специални отдели разполагат с огромни бюджети, често надхвърлящи бюджетите на много държави. Транснационалните корпорации като правило се стремят да реализират интересите на страната, в която са базирани. Но не винаги. Най-съвършеният механизъм на симбиоза между различни клъстери от корпорации, от една страна, и държавата, от друга, е постигнат в САЩ. Затова, когато се анализира външната политика на САЩ, трябва да се има предвид не толкова държавата САЩ, колкото САЩ като зона на дейност на ТНК и финансово-информационни структури като например Федералната резервна система (Фед). Характерна черта на сегашния исторически момент е преходът от управление в интерес на държавите-нации към управление в интерес на глобалните мрежови структури. Това е причина за развитие на принципно нови форми на тайна външна политика, която съществено се различава от тайната политика в миналото. Затова субекти, или още както ги наричат „международни актьори”, са интегрираните клъстери на ТНК, също така мощните специални служби, финансовите, религиозните, информационните и академичните структури на различни страни. Христоматийни опорни пунктове на западния механизъм за глобално управление са американският Съвет за международни отношения (CFR) и британският Кралски институт за международни отношения (RIIA). Те играят значима роля при осмисляне, планиране и развитие на трансатлантическите връзки. Цитираните англосаксонски тинк-танкове са генерална опора на държавните институции в САЩ и Великобритания. В определени случаи даже ги заместват. Красноречив пример: между двете световни войни влиятелният лобист и идеолог на паневропейското движение Ричард Куденхов-Калерги действа именно чрез Съвета за международни отношения. Той призова американците да създадат федеративна Европа след установяване на мир на Стария континент. През 1946 г. CFR включва проекта единна Европа в списъка от препоръки към Държавния департамент.Игнорирането на реалната международна конкурентна среда превръща традиционното прогнозиране в изключително опасен инструмент за самоуспокоение. Негативните последици от този начин на мислене и действие бяха почувствани осезателно при влизането на България в ЕС. Настъпи период на самозаблуждение и безкритичност от страна на една част от българския политически елит, която срещу лични облаги и бонуси се постави в услуга на неизбраните от никого евробюрократи в Брюксел. Последва лавинообразна загуба на национален суверенитет и национално достойнство. България скоро ще председателства ротационно ЕС, но се намира в режим на мониторинг от страна на Брюксел. Трагикомично е. Периодът на неоправдана еуфория и нереални планове за бъдещето продължи неразумно дълго. България се въоръжи с теорията на радикалния либерализъм (за ограничаване на държавата и прекомерна откритост на икономиката) и превърна българската икономика в дотационна. Безотговорно и безгрижно. България позволи разрушаването на сериозни работещи сектори от своята национална икономика като селско стопанство, химия, машиностроене, електроника и други. За атомната енергетика да не говорим. Ерозията на държавните институции достигна плашеща степен. Управляващите в България по един безумен и предателски начин сринаха кадрово и интелектуално националното разузнаване и контраразузнаване. Корупцията просмука всички социални тъкани на българското общество. Демографският срив се оказа чудовищен и биополитическата сигурност на страната излезе болезнено на преден план. Днес една от най-важните стратегически задачи е покачване на ръста на населението на България.