заговори за подполковник Лорънс Арабски

Съществуват две Турции. Едната е обърната към Европа. Но съществува и друга. Обърната на изток. В зависимост от своите интереси и външно влияние Турция във времето е била и проевропейска, и османска, тоест източна. След Първата световна война Османската империя се срива и създава нестабилност в Европа и в нашия регион. Младотурците желаят една хомогенна държава и извършват геноцид и „етнически чистки”. Тези термини често се употребяват по-късно по отношение на Турция. Въпросните събития са неоспорим факт в Мала Азия в началото на ХХ век.

Наскоро Реджеп Ердоган на среща с младежи в Истанбул се върна към събития със стогодишна давност. Турският президент заяви: Днес, както и преди 100 години назад, се предприемат стъпки за прекрояване на картата на региона, за тази цел се използват терористични организации”. По неговите думи: Сто години назад е ставало дума за лица, подобни на английския разузнавач Лорънс Арабски, който е говорил на арабски и се е стараел да прилича по всичко на местните жители. Днес имаме работа със съвременни вариации на „Лорънс”, които се стараят да приличат на имами и учени. Сто години назад е било сключено тайното съглашение Сайкс-Пико. Тайни обсъждания се водят и днес”. Експерти считат, че възкресяването на духа на Лорънс Арабски е тактически ход от страна на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Тя се стреми да сплоти турските граждани с лозунга „Отечеството е в опасност!”. В Турция ненавиждат Лорънс Арабски. Реално британският разузнавач реализира на практика договора, който е разработен през ноември 1915 г. от френския дипломат Франсоа Жорж-Пико и англичанина Марк Сайкс. Чрез този документ са разграничени сферите на интереси на Антантата в Близкия изток след Първата световна война. По-ясно казано, реализирано е разпарчетосването на Османската империя през 1916 г. Договорът става известен едва през 1917 г., когато е публикуван от съветското правителство. През декември 1918 г. британският премиер Дейвид Лойд Джордж заявява, че договорът Сайкс-Пико е невалиден. На 26 април 1920 г. на конференцията в Санремо на Гърция се дава цяла Южна Тракия. На 10 август 1920 г. е подписан Севърският мирен договор, с който Османската империя понася сериозни териториални загуби – Ирак, Палестина, Трансйордания, Сирия, Ливан, Северен Епир, Додеканезките острови и други. През 1921 г. Кемал Ататюрк подписва с болшевиките Карския договор. Следва Лозанският договор от 24 юли 1923 г., който анулира Севърския договор от 1920 г. По силата на Лозанския договор Източна Тракия и град Смирна са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират. Тази поредица от договори всъщност служи за юридическо оформяне на днешните граници на Турция.