Саудитска Арабия започва да заема съществено място в световната икономика и геополитика. Особено след известната среща между американския президент Франклин Рузвелт и саудитския крал Абдул Азиз бин Сауд на американския крайцер „Куинси”. За резултатите и последствията от тази среща е писано много. Но много малко се знае за религиозната дипломация на саудитците. А последствията от нея оказват голямо влияние в целия свят.

През 2014 година бившият американски посланик в ООН Ричард Холбрук заявява следното в едно свое интервю по повод тероризма: „Аз мисля, че една от трагедиите в тази история е, че саудитците експортираха своя проблем, финансирайки училища, медресета, навсякъде в мюсюлманския свят. Саудитското правителство има две лица. Политическото ръководство е натоварено с финансови въпроси, с отбраната и контрола на елитите, като купува тяхната подкрепа. На религиозните фундаменталистки групи са предоставени други министерства, като това на религиозните въпроси или образованието. По този начин e създадена фрактура (пукнатина). Саудитското правителство следва политика на протегната ръка към Запада, има чудесни кадри и професионални дипломати, които са добре образовани, като министъра на външните работи или посланика във Вашингтон. В същото време благодарение на своите огромни нефтени приходи финансира множество акции за разпространяване на обучение, което е базирано изключително върху Корана”. Американският дипломат на практика посочва религиозната дипломация на Саудитска Арабия. Според експертите прозелитизмът (насилствено обръщане на вярата по един или друг начин) е закодиран в ДНК-то на саудитския режим.

Саудитците са най-многобройният контингент от чужденци, който се сражава срещу Червената армия в Афганистан. Тогава те наброяват около 5000 човека. А при атентата от 11 септември 2001 година 15 от 19-те терористи са саудитци. В килиите на прословутия затвор в Гуантанамо лежат 611 затворници. От тях 115 са саудитци. По отношение на Ислямска държава в Сирия и Ирак отново наблюдаваме подобна картина. Сред джихадистите главорези на Ислямска държава саудитците наброяват 2500 човека. Прави впечатление, че гражданите на Саудитска Арабия имат повишен „апетит” към водене на джихад извън пределите на своята страна. Но няма как да не се отбележи един странен факт. Една загадка. След първия атентат с кола бомба на 26 февруари 1993 година срещу Световния търговски център в Ню Йорк Белият дом реши да удари Судан. Претекстът беше, че сред 15-те терористи има петима суданци. Логично! В замяна на това след терористичната атака на 11 септември 2001 година американците посочиха за виновници... Ирак, Иран и Северна Корея. След което нахлуха в Афганистан и Ирак. А сред терористите на 11 септември 2001 година нямаше нито един иракчанин, иранец или афганистанец. Да не говорим за севернокореец!