Текстът се посвещава на 100-годишнината от Октомврийската революция.

Защото, който не знае миналото, не може да изгради бъдещето.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: НЕ СЕ НАПРЯГАЙТЕ ДА ЧЕТЕТЕ, АКО НЯМАТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНА БАЗИСНА ГРАМОТНОСТ ПО ТЕМАТА!

Войници, матроси, въоръжени работници щурмуват Зимния дворец. Барикадите пред двореца, издигнати от частите, верни на Временното правителство, са пометени. Матрос се изкачва на главната порта на Зимния дворец и с възглас „Даёшь!” призовава другарите си да го последват. След секунди портата, увенчана със символа на царска Русия, двуглавия орел, се отваря под натиска на революционерите. Тези култови кадри са познати на всички, които знаят факти за началото на Октомврийската революция. За масовия зрител това е класическо документално кино, запечатало решителния исторически момент на 25 октомври 1917 г. И наистина, кадрите разказват точно за това събитие. Само дето не са документални. Взети са от игралния филм на Сергей Айзенщайн „Октомври”. А самият филм е заснет през 1927 г. в чест на 10-годишнината от революцията. Айзенщайн е гениален режисьор. Един от най-добрите в историята на киното. Филмите му се изучават навсякъде. „Броненосецът Потьомкин” е вечна класика. Прословутата сцена с детската количка, летяща по одеското стълбище, постоянно се цитира през следващите десетилетия. Включително и във филми, които нямат нищо общо с Октомврийската революция. Като например „Недосегаемите” на Браян де Палма, посветен на борбата на силите на реда срещу Ал Капоне и излязъл на екран точно 70 години след Октомврийската революция и 60 години след „Октомври”. Както подобава на един истински авангардист, Сергей Айзенщайн няма и 30 години, когато завършва своята знаменита кинотрилогия, състояща се от филмите „Стачка”, „Броненосецът Потьомкин” и „Октомври”. На подобна възраст са и хората, които извършват Октомврийската революция. Владимир Антонов-Овсеенко е на 34, болшевикът, който ръководи превземането на Зимния дворец и арестува членовете на Временното правителство. Матросът исполин Павел Дибенко, който играе ключова роля в подготовката на вземането на властта, е на 28. Лев Троцки, който на практика извършва Октомврийската революция, е малко по-голям, на 38. На този фон лидерът на болшевиките Владимир Ленин е направо „старец”. През октомври 1917 г. той е на 47 години. Независимо от тази „пределна”, поне за водач на революцията възраст, именно Владимир Илич се оказва най-безкомпромисният политически авангардист в началото на XX век. Защото реализираната от него революция има два основни аспекта – радикално променя хода на световната история, а също и развитието на световната левица. Новината за падането на руското самодържавие в края на февруари и началото на март 1917 г. заварва Ленин в емиграция в Цюрих. В онзи момент всички революционери, от най-предпазливите до най-крайните, включително и Владимир Илич, са изненадани от светкавичния ход на събитията. Вековната монархия, изглеждаща така непоклатима, е рухнала в рамките на няколко дни. А основният въпрос е какво да се прави от тук нататък. Либералнобуржоазните партии в Русия се обединяват около идеята, че трябва да се върви към парламентарно управление по подобие на държави като Франция и Великобритания. Така мислят и лидерите на доста леви формации. Те са класически марксисти, стопроцентово убедени, че първо трябва да има буржоазна революция, след това продължително буржоазно управление и едва след време може да дойде ред и на социалистическа власт, тоест на власт на народа. За разлика от тях Ленин не е класически марксист. Още през март 1917 г. той формулира авангардната идея, че няма защо да се чака, докато буржоазията се натутка. Още повече че в Русия тя е позорно слаба. Затова трябва директно да се върви към социалистическа революция, сваляне на Временното правителство и диктатура на пролетариата. Ленин призовава за началото на „световна пролетарска революция” още на 3 април 1917 г., когато е посрещнат възторжено на Финландската гара в Петроград. Ден по-късно той развива идеите си, влезли в историята под името „Априлски тезиси”, по време на общо заседание на болшевиките и меншевиките. Повечето от присъстващите са потресени от Лениновия „еретизъм”, от желанието му за „моментална революция”, което те оценяват като непростимо посегателство върху светите скрижали на марксизма.