Нито са руски, нито са хакери, а служители на демократите с достъп

В столицата на световната метрополия надига глава нов скандал, който скоро може да се превърне в Майката на всички американски скандали. Той би трябвало да надвие на скандала за връзките между Тръмп и Путин, с който душманите на президента се опитват да го обесят на дъба пред Белия дом. Или поне на бряста. Но ако и двата скандала стигнат до успешен завършек едновременно, ще се получи небивал титаничен сблъсък, 100 пъти по-мощен от „Уотъргейт” и „Моникагейт”, умножени по убийството на Кенеди. Да го наречем условно „Ръката на Пакистан”. В центъра му са натурализираният американец от пакистански произход Имран Ауан и неговите роднини, общо 5 човека. Те са имали достъп до компютрите и файловете на общо 80 конгресмени от Демократическата партия, включително и до членовете на най-секретните разузнавателни комисии. Освен това са обичали парите и да нарушават правилата. Те са имали достъп до същите имейли на Демократическата партия, които „Уикилийкс” публикува миналата година, за да срине имиджа на Хилъри Клинтън. Това бе стоварено на съвестта на кремълските хакери. Сега обаче се оказва, че източник на „Уикилийкс” спокойно може да е някой Ауан или някой техен клиент. А може и да не е, може би това е част от борбата за медийна хегемония. Руската намеса в американските избори е навсякъде, от сутрин до вечер, всеки ден избухва ново разкритие преди обяд и още едно за вечеря. Но засега не е излязло наяве нещо конкретно. Докато „Ръката на Пакистан” е скромна, но в нея има конкретика. Нищо чудно Имран Ауан да е продавал американските тайни на най-различни ислямски организации, някоя от тях да е сметнала за мъдро да ги пробута на „Уикилийкс”. Пробивът започва през 2004 г., когато Имран постъпва на работа в Конгреса като IT специалист, което ще рече, че помага на демократическите конгресмени да си пускат компютрите, да ги свързват с принтерите и да сменят паролите. Има и административен достъп в мрежата на Камарата на представителите. Демократите са така доволни от новия си техничар, че Имран скоро урежда на работа жена си Хина Алви, после брат си Абид Ауан, а след това и неговата жена Наталия Сова (може би украинка?). През 2014 г. назначава и най-малкия си брат Джамал, който тогава е едва 20-годишен и не си е завършил висшето, но веднага започва да взема 160 хиляди долара годишна заплата. Всички са получавали по 160-170 хиляди долара на година, въпреки че средните доходи на сътрудниците в Конгреса са около 40-60 хиляди. Общо фамилията е получила от Конгреса над 4 милиона долара, а според някои и 5. Но на работа са идвали само Имран и Джамал, другите само са си получавали чековете вкъщи. Значи, дори да няма шпионаж, има промишлен шуробаджанакизъм. Имран явно е фаворит на конгресменката Деби Уосърмън Шулц, която до миналата година бе и председателка на Националната комисия на Демократическата партия. По случай партийния конгрес преди година „Уикилийкс” публикува вътрешните имейли на партийния апарат. От тях лъсна, че Деби е правила мръсни номера на Бърни Сандърс, за да му попречи да спечели президентската номинация. Делегатите на Конгреса я освиркаха и я принудиха да си подаде оставката като председателка, но тя си остана дясната ръка на Хилъри и неформален лидер на Клинтъновото крило в демократическите конгресмени.