Интервю на Десислава Пътева с писателката Силвия Томова, автор на сборниците с разкази „Добър ден, Р.”, „Черни маслини и двама мъже”, и на романите „Кожа”, „Тит от Никомедия”, „Печатарят” и „Милост за приятелите”.

 

Госпожо Томова, прави впечатление, че българските политици изтъкват присъединяването ни към Еврозоната като задължително за страната ни, без да уточняват дали сме готови за това и какви ще бъдат последиците. Нещо повече – от десет години насам Европейската централна банка не е допуснала никоя друга държава във валутно-курсовия механизъм ERM II, което е важно условие за присъединяването. Реалистично ли е да се смята, че най-бедната държава в Европейския съюз покрива необходимите критерии за включване в Еврозоната?

Еврото е сгрешено като концепция. Приложено е некомпетентно с очакването, че ще донесе просперитет и солидарност, но се е превърнало във фикс идея и инструмент за трупане на дългове. Това са думи на Джоузеф Стиглиц, който казва и друго – че проблемите с еврото и с управлението на Европейската централна банка (ЕЦБ) са се задълбочили след кризата през 2008 г. Тогава вместо да спаси жертвите, ЕЦБ спаси виновниците. На подобно мнение са и още двама икономисти, които са безспорни световни авторитети – Пол Кругман и проф. Стив Ханке, като последният е баща на Валутния борд в България. Стив Ханке смята, че ние не сме готови, защото не отговаряме напълно на всички критерии, а критерият, който се изпуска най-много, са доходите. Това се потвърждава дори от Европейската комисия в лицето на Валдис Домбровскис, който е неин заместник-председател. Той казва, че при държави с по-нисък стандарт на живот, каквато е и България, не е препоръчително да влизат в Еврозоната.

Според мен влизането ни в Еврозоната се използва политически, за да може елитът – в лицето на правителството на ГЕРБ – да отхвърли от плещите си отговорността за това, че ние ще влезем в Европа на две скорости като задна скорост, тоест като изоставащи. В моите очи това е единствената причина отново да се повдигне дебатът за присъединяването ни към Еврозоната. Фактът, че имаме Валутен борд и Централна банка, както и че има управителен съвет на тази банка, който взема независими решения, спомага за отстояването на нашия суверенитет. Ако влезем в Еврозоната, последните ни капчици суверенитет и последното ни основание за някакво самочувствие, за правенето на самостоятелна политика, отиват на кино.

Много малко се говори за текущото състояние на Еврозоната. Как се справиха с икономическата криза от 2008 г. държавите в Еврозоната в сравнение с онези, които са извън нея, като се вземе предвид това, че ЕС беше един от най-засегнатите глобални икономически субекти?

Според мен не се справиха въобще. Това, което изтъкват защитниците на Еврозоната е, че влизайки в нея ние ще бъдем част от страните, които са добре. Това не е вярно, защото Гърция и Италия са в Еврозоната, без да отговарят на критериите за влизане.  

И в момента са в тежка рецесия…

Да, те в момента са в рецесия и външният им дълг е по-голям от 60 на сто от БВП. Гърция се управлява отвън, от своите кредитори. В Гърция няма независим елит. Ако някой беше загрижен за това гърците да живеят по-добре, щяха да се намерят механизми това да се случи. Освен това, една от най-мощните държави в ЕС и до този момент – Швеция, проведе референдум, при който шведите категорично отхвърлиха еврото. Същото се случи и с Дания. Да не забравяме, че това са двете страни, които са на челно място по липса на корупция в своите общества. И тъй като имам частични наблюдения, дебатът в Швеция по отношение на паричната политика не е свързан с еврото, а с безкасовите разплащания. Там разплащане с купюри почти няма, всичко е с карти, по банков път. Така че хората вече си дават сметка, че както влизането ни в ЕС, така и приемането ни в Еврозоната би било политически знак, но от това нищо добро за нашия живот няма да произтече.

Както казва самият Джоузеф Стиглиц – беше сбъркана философията за излизане от кризата. Нещата не се оправят със спестяване. Дори имаше един български икономист – Стефан Софиянски, който в началото на кризата, каза следното: „Дайте на пенсионерите повече пари, защото те не купуват за себе си. Когато пенсионерът отиде в магазина, той ще купи неща за децата и за внуците си. Тези пари ще влязат при производителя, ще задвижат икономиката. Когато ти ограничаваш хората, когато орязваш разходите, това довежда до бедност. А това, че минахме през тази криза, не ни застрахова от следваща. Предполагам, че на междубанковия пазар продължава да се търгува с такива инструменти, които доведоха до кредитния срив. И ако е такава дългосрочната цел – ние да живеем идеологически и финансово само на кредит, ние сме си отишли интелектуално.

Честно казано, аз не вярвам в нашия елит. Много добре си спомням, че Валутният борд беше въведен, за да озапти страстите на нашите политици и да спаси хората. Политиците трябва да отговорят на въпроса какво ще правят с валутния резерв, за какво ще бъде използван, дали ще бъде инвестиран и как. На последно място, но не по значимост, ЕС се намира в турбулентна зона. Няма смисъл да се натискаме за нещо, което утре може да не съществува. 

Не е ли проблем това, че Еврозоната обединява в себе си твърде различни икономики? В нея са включени страни, които имат различно ниво на технологични развитие и индустриална структура.

Проблем е, разбира се. Ако някой каже, че в България има свободни икономически отношения, той тотално греши. Нашата икономика е дотирана и управляема отвън – казва ни се какво да произвеждаме, казват ни се квотите, съответно ние внасяме повече, отколкото произвеждаме. Освен това, най-бедният регион на територията на ЕС е Северозападна България. Срам и позор!

Единственото хубаво нещо, което видях в България през последните две седмици, е референдума в Трън. Хората показват, че има нещо, което е по-важно от инвестициите, от мантрата, че инвеститорът винаги е добър. Tо е да си запазим здравето, да си запазим родния дом. Тъй като имам наблюдения върху Трън, смея да твърдя, че това е единствената община в България, в която цигани и българи живеят в абсолютна хармония, a престъпността е много ниска. Така че от Трън можем да вземем пример не само по отношение на референдума, а да се изследва модела как различни етноси могат да живеят заедно в добросъседски отношения. Е, разбира се, като влезеш в един магазин в Трън, виждаш, че хората пазаруват на вересия. Само че хората успяха да отстоят родния си дом.

Това е ценностното мислене – правата да се отстояват не само на регионално, но и н национално ниво. Човекът, а не корпорацията. Да се мисли дългосрочно за това, което ще се случи в следващите 50 години. Между другото, Горанов е против влизането ни е еврозоната. Бих попитала тези, които защитават еврото, как ни виждат след 50 години. С какво ще ни помогне еврото? Еврото е разменна алабалистика. Това ще спре ли изтичането на мозъци от България? Няма да спре. Ще подобри ли здравеопазването – няма да го подобри. То ще остане отново на пазарна основа. Няма да подобри и образованието, ако отново парите са преди ученика. Ще подобри ли нравите в българското училище? Няма. Образованието трябва да е ценно само за себе си. Философията в българското образование е, че парите следват ученика. 

Кое ни гарантира, че „моторите на ЕС” – Германия и Франция, които сега ни увещават, че ще ни подкрепят за влизането ни в Еврозоната, няма да ни наложат сурови икономии, както се случи със страните, които споменахте – Гърция и Италия, а и с Испания?

В Еврозоната най-силната икономика е Германия. Но ние никога не можем да бъдем сигурни, както се доказа и досега, че Германия би работила в наша полза. Дошло време, в което държавите се осъзнават. Както Чехия, така и Полша, така и Унгария се опитват да преследват своите национални интереси. Мантрата, че ние трябва да бъдем редом до Германия, също не работи. Звучи като това ние да сме редом със СССР, ние да сме с другаря Брежнев. Това са идеологически догми, от които би трябвало отдавна да сме се отърсили.

Според бившия финансов министър Петър Чобанов има две червени линии, които не трябва да пресичаме. Не бива да допускаме повишаване на данъците, както и вмешателство във Валутния борд и сегашното ниво на фиксирания валутен курс. Смятате ли, че е възможно българските политици да направят отстъпки в това отношение, ако „европейските началници” ги притиснат?

Не мога да предвидя какво ще се опитат да наложат. Но предвиждам национална катастрофа, ако влезем неподготвени в еврозоната по отношение на доходите. Макар че икономистите казват, че цените ще се увеличат само с 15%, няма да се учудя, ако осъмнем със същите цени, но в евро. Така че на нас ни трябва не перспектива Еврозона, а друга перспектива, която е с хоризонт от 30-40 години – по отношение на образованието, по отношение на здравеопазването, по отношение на културата, които по никакъв начин не трябва да се разглеждат като пазарна ниша. Спомням си, че за еврото се говореше и по време на кризата с КТБ, след това се отдръпнаха и този разговор замря. Сега, когато управляващите отново не се чувстват достатъчно сигурни в себе си, изкарват тази карта от ръкава, за да бъдем облъчени. Основното, което трябва да се направи, ако влизаме в Еврозоната, е референдум и да има достатъчно разумни гласове, които да обсъдят различните варианти. Но за мен най-голямата опасност е възможността последната бастилия с нашата независимост да падне.

Какво ще се случи с чуждестранните инвестиции, с привличането на капитал, ако у нас бъде въведена единната европейска валута?

Каквото се случи и досега. Това е елементарно – няма да има промяна. Ние сме държавата с най-евтина работна ръка. Колко са чуждите инвеститори, които се възползваха от това? По никакъв начин не можем да се хвалим с колцентрове. Това, че сме с най-нисък корпоративен данък, няма да повлияе и когато дойде еврото. Ще пострадат само обикновените хора.

Елитът разиграва тази политическа карта, за да прикрие вината си за това какво е нашето състояние. Единственият начин да бъде омаяно населението е като го излъжат, че то е в клуба на богатите и много добре развитите, че ние сме в по-добрия свят, щом сме в ЕС. Но това не повлива съществено на живота на хората в България. Евроскептицизмът расте, включително у нас, благодарение на това, че информацията тече бързо и благодарение на това, че няма как да излъжеш хората, че това да ти е празен джоба е хубаво. 

Чехия не е приела еврото, англичаните не приеха еврото – запазиха си лирата, мисля, че унгарците не са приели еврото. Това е все едно да ти кажат от утре ти вече ще живееш в демокрация и ще се почувстваш по-добре, а ти усещаш, че не живееш в демокрация, че се разхождаш сред едни политкомисари и едни идеологически цербери, които ти казват как да мислиш, които определят как да живееш, кого да мразиш, как да възпитаваш децата си, кое е добро и кое е лошо. Извинете, но това няма нищо общо с истината.

Наясно ли са европейските лидери с реалното положение в страната ни? Ако те си дават сметка, че не можем да покрием всички критерии, каква е логиката да ни подкрепят за влизането ни в Еврозоната?

Според мен икономистите, банкерите и финансистите много добре си дават сметка, че ние не сме готови за еврозоната и това ще рефлектира много сурово върху нас. Просто това се използва, за да бъдат успокоени членките на ЕС, особено сега, когато вече и Чехия заговори за излизане от ЕС поради кризата с мигрантите. Един евродепутат от крайнодясната шведска партия каза: „Нашите коли, нашата стомана и нашата хартия се купуват, но не защото са в Европейския съюз, а защото сме най-добрите. Освен това, тези, които купуват най-много това, което те предлагат, са норвежците, тоест техните съседи. А Норвегия не е част от ЕС, а е най-богатата държава на територията на Европейския континент.

Трябва да се мисли за това ЕС да бъде реформиран и да се върне към свободната търговия, без да ни се размахва идеологически пръст, без да ни обещават светло бъдеще, без да ни налагат идеологически, политически и други фалшиви тези. Това е колос на глинени крака. Излязоха данни и за свободата на словото, и за свободното предприемачество. Европейският съюз досега обслужва само транснационалния банков капитал, а не се грижи за хората. Според мен населението е подложено на по-сурова, по-жестока и по-коварна пропаганда, отколкото преди.

Обособяването на две скорости не е ли просто опит богатите западноевропейски държави да се откачат от товара си в лицето на маргинализираните, бедните източноевропейски страни, които източват европейските фондове?

Европа на две скорости е признание, че ние бяхме приети без да бъдем готови за ЕС, само заради това Европа да може да демонстрира своите ценности, които така или иначе не работят. Самото споделяне на идеята за Европа на две скорости означава, че управляващият Европа елит се е провалил. Този елит е идейно безсилен, той няма инструменти, няма фантазия и не вижда как би могъл да се измъкне от кризата, която самичък сътвори. Дебатът за еврозоната отклонява вниманието на хората от съществените проблеми с миграционната криза, с маргинализирането на цели общности, отклонява вниманието от гетата. Бедните хора нямат право на глас. И това е най-голямото признание, че Европа уби политиката.

Макрон е доказателство за това. Той представлява някакво дървено желязо. Той се опитва да обсеби и лявото, и дясното пространство. Същевременно с това спечели първия тур на парламентарните избори при много ниска избирателна активност. Той е последният опит на онези, които стоят зад неолибералната идеология, да удържат целостта на Европа, като ни спуснат поредната залъгалка. Така изглежда в моите очи новата надежда на Европа – Еманюел Макрон.

Не е реалистично да се очаква да се възстанови типът национална държава, познат от края на 19 до средата на 20 век. Новата функционалност на национални държави може да се основава на базата на онова, което се случва в сферата на икономиката, културата, образованието и сигурността. Тук говорим за стойности, които са съотносими към естествените национални интереси на всяка една страна. Не може да се очаква подобен процес на промяна да настъпи бързо. Това се вижда от опита на неолибералния политически модел да реанимира политически тези, както е например с проекта „Макрон”.

В дългосрочна перспектива патриотичните нагласи извън България ще се засилват и ще има бесен отпор, какъвто има и у нас – някой е наричан подигравателно „патреот”, само защото е родолюбец. Това е обидно, това е пропаганда. Гласовете против неолиберализма ще се засилват не само от страна на патриотично настроените, национално ориентирани хора – всеки в собствената си държава, а и от класическото дясно, което е консервативно, нелиберално. И отляво, би трябвало, също да се завърнат към идеята, че хората са преди корпорациите.

Досега европейските лидери гледаха на Русия като на заплаха, като на враг номер 1. За какво е знак това, че френският президент Еманюел Макрон покани руският президент Владимир Путин във Франция на фона на срещата на върха на лидерите на НАТО?

Русия е един от най-мощните геополитически центрове в съвременния свят, наред със САЩ и с Китай. И един конфликт с Русия е едно от най-глупавите неща, които може да сътвори един представител на велика сила. Дори и да не харесва Путин, Макрон е длъжен да поддържа добри отношения, и то не от учтивост, а просто защото политиката и икономиката го налагат. Бих се радвала, ако се мисли прагматично, а не Русия и нейният ръководител да бъдат посочвани като враг номер 1. Сега ролите са разменени. Бих се радвала, ако диалогът е малко по-умерен, малко по-разумен. Бих се радвала и ако се изчистят излишните шумове, ако журналистиката се върне на своето място, а не журналисти и анализатори да се държат като мегафони на най-правилното мислене.

Българският премиер Бойко Борисов в момента играе ролята на модератор в отношенията между европейските елити и Турция. Докога ще се налага да изпълняваме и прищевките на Европа, и тези на съседната на нас държава, която непрекъснато размахва коза с мигрантите?

Ние сме длъжни да имаме добросъседски отношения с Турция. Не знам как бихме могли да се оправим, ако тя изпусне клапана с бежанците, макар че ние не сме тяхна крайна цел. Тяхната крайна цел са държавите с по-добро социално осигуряване, отколкото България – Германия, Швеция и скандинавските държави, които вече споделят, че техните социални системи са подложени на натиск.

Мисля, че Европа много закъсня политически по отношение на Ердоган. И не без нейна помощ, и благодарение на нейното пренебрежително отношение към Турция, държавният глава сега разполага с абсолютно цялата власт в страната. И не без нейна помощ, и с активното бездействие от страна на Европа, се зараждат неоосмански настроения. Не бих могла да прогнозирам какво би се случило, защото Ердоган е непрогнозируем в политиката. Той, а и не само той, се държи като император. Отношението на Бойко Борисов към Турция е едно от малкото неща, които одобрявам. Ако е вярно, че благодарение на нашите добри отношения той е спрял бежанската вълна от Турция, не мога да не отбележа това като положителен факт. Това е много фина дипломация. Ние буквално седим на браздата, отвъд която са стотици хиляди бежанци. Ние имахме шансове, но ги пропуснахме, да направим „Южен поток”. И сега ще спре тръбата, която минава през Украйна, ние ще останем без газ и ще трябва да купуваме от Ердоган.

След срещата на върха на страните от G-7 и настояването на американския президент Доналд Тръмп страните от НАТО да плащат повече за отбрана, едно изказване на Ангела Меркел направи много силно впечатление: „Времената, в които можем изцяло да разчитаме на други, до известна степен приключиха”. Това обаче означава ли, че Германия сама може да брани Европа? 

Не, според мен не е възможно и затова се заговори за европейска армия. Не съм сигурна доколко можем да разчитаме на НАТО. Не съм сигурна и докога Турция ще е член на НАТО. Възможно е Турция да се оттегли от НАТО, особено ако Америка подкрепи независим Кюрдистан. Парадоксът е, че когато избухна конфликтът в Кипър през 70-те години, НАТО кого защити? Така че и ние не можем да разчитаме на НАТО. И Кипър е доказателството за това. Ако Турция вече не е член на НАТО, не мисля, че чужда армия или НАТО би се борил за България. Не си представям и някой американец да дойде да брани Кърджали, Ивайловград или Ямбол. 

Тогава на кого можем да разчитаме?

Мисля рационално и не си въобразявам, че ние можем да се оправим сами. Всичко останало са глупости. Ние получаваме Третата независима българска държава благодарение на това, че нашият интерес е съвпаднал с този на великата сила Русия, а не на нещо друго. Ние влизаме във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, защото от Първата световна война до Втората световна война нашите икономически отношения с Германия са много дълбоки. Ние сме обвързани с тях във всички отношения, и защото ни обещават Беломорска Тракия. И защото, ако не бяхме, може би щяха да ни прегазят или щяхме да станем като прибалтийските държави, които губят държавите си, защото Съветският съюз разполага бази при тях. Много е сложно. Затова смятам, че трябва да сме с онази велика сила, чиито интереси съвпадат с нашите.

Звучи добре, но виждаме, че темата за отношенията ни с Русия се е превърнала в тема табу за политиците ни.

Българските политици повтарят това, което им се каже от Брюксел. Затова трябва да се гледа прагматично. Ние нямаме откъде да вземем газ. Която и карта да отворим, няма да се окажем съседи с Катар или с друга богата петролна държава. Отношенията с Русия трябва да бъдат дипломатични, следвайки собствения ни интерес. Какви инвеститори ще дойдат у нас, ако енергоносителите ни са скъпи или ако нямаме такива. Ние имахме прекрасен шанс да построим и АЕЦ „Белене” и „Южен поток” и да се осигурим. Докато сега ние буквално падаме на земята, защото не знаем какво ще правим, когато свърши финансирането от еврофондовете. Откъде ще дойдат така наречените чужди инвестиции? Единствените чужди инвестиции са от еврофондовете. Какви производства? Колко ще ти струва тока? За какво говорим? Ние просто бяхме използвани в една много жестока геополитическа игра на страната на губещите от изкуствено създадени врагове. Русия не е комунистическа държава. И който твърди обратното е неграмотен.

Елитът ни е продажен. Говорителите на общественото мнение са мултикултуралисти без характер. Ние създадохме идеалния човек след комунизма, макар че комунизмът твърдяха „щеше да го създаде”. Създаде го неолибералният свят: „Да, заповядайте хиляди младежи”. А това, че умират пенсионерите няма никакво знание. Всъщност и интелектуалците са ни такива, за съжаление. Те нямаше да станат интелектуалци, ако не следваха правата партийна линия. Просто нямаше да имат трибуна. Те станаха интелектуалци, придобиха някаква тежест, защото обслужват актуалната политическа идея. Всички трябва да бъдат политкоректни, загладени и мазнички, усмихнати, да се борят за демокрацията, и то при положение, че ние сме на едно от последните места по свобода на словото в Европа, а медиите се превърнаха в корпоративни субекти. Те не са ретранслатори, а са играчи. Кризата с КТБ доказа, че може да бъде съсипана цялата банкова система. Така че за какво говорим?

Всеки, който изкаже различно мнение или се усъмни в правата партийна линия, е наричан подигравателно „патреот”, сякаш е лошо да обичаш родината си и да принадлежиш към нещо, да познаваш историята. Или го наричат „фашист”, без да знаят какво значи фашизъм, или го наричат националсоциалист, което е още по-смешно, защото не знаят какво стои зад националсоциализма. Нито знаят, че фашизмът и националсоциализмът са две различни неща. Обаче се държат така с теб, за да те маргинализират, да те накарат да се почувстваш зле. Да те нарочат за някакъв – наричат това демокрация. Това няма нищо общо с демокрацията, това е обратното на демокрацията. Не може медии, които се финансират от „Америка за България” да претендират, че са независими. Няма свобода на словото. Никога не е имало и няма да има.

По-рано засегнахте темата за ефекта на доминото след референдума за Брекзит. Някои анализатори бяха на мнение, че ако Тереза Мей спечели безапелационно предсрочните парламентарни избори във Великобритания, това ще препотвърди резултатите от плебисцита, но лидерът на лейбъристите Джереми Корбин постигна забележителен успех. Можем ли да очакваме смекчаване на условията по излизането на страната от ЕС под негово влияние?

Който и да управлява в Англия, независимо дали консерваторите, или лейбъристите, управляващите са длъжни да се вслушат в това, което им казва избирателя, гласувайки за Брекзит. Останалото би означавало целият този елит, барабар с кралицата, да бъде изметен. Правото на глас е свещено право. Това, което ми направи впечатление на изборите във Великобритания е, че лейбъристите печелят младите хора. Техните идеи са успели да стигнат до младото население. Тук е обратното. При нас младите са привлечени от твърдо либералната мисъл, която доведе до Брекзит, което е много смешно. Такива са парадоксите. Ние сме най-коленопреклонни по отношение на ЕС, ние сме най-добрият партньор. Каквото ни кажат – това ще направим. Винаги е било така. Бяхме най-добрият братски народ в Съветския съюз.

Каквото и да прави оттук насетне, ЕС върви към разпад. Европа допусна ЕС да се управлява недеморактично. Тя допусна да се диктуват политики на правителствата, тя управляваше чрез квоти националните икономики, но най-големият ѝ грях е посегателството върху мисленето на хората. Не може либералната гледна точка да се определя като единствената и най-правилната и да няма други. Идеята за мултикултурализма също се провали. За съжаление, сме свидетели на това ежедневно. И заради оградите по границите на европейските държави, и поради това, че хората в отделните държави вече усещат негативите от управлението на ЕС, ние се връщаме към консерватизма, към защита на националните граници и на националната държава. Националната държава не значи еднородно етнически държава, а означава защита на националните интереси, на интересите на населението.

Нашата държава също се превърна в заложник на ЕС, но според Борисов благодарение на своето географско положение и предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз през следващата година България би могла да направи много неща, с които да подпомогне Балканите…

Предполагам, че нашето председателство на Съвета на ЕС ще бъде използвано, за да се затвърди нашият елит като единствен и незаменим. Предполагам, че тук ще се водят част от преговорите за Брекзит, но както на конгресите на БКП и КПСС не очаквам нищо друго, освен политическо облъчване. По отношение на съседите – не мога да прогнозирам какво би могло да се случи, но в България въобще не говорим за това, което се случва в Македония. А там се случват опасни неща. Не говорим за това какво би се случило, ако Албания и Косово се обединят. Това би изглеждало като една много мощна държава. Как това ще рефлектира върху Македония, дали Македония ще бъде разкъсана? Това са проблемите, за които трябва да говорим, а не дали ще влезем в еврозоната. И въпросът не е колко сме добре в ЕС, защото е очевидно, че той не е просто разклатен, а се разпада. 

Ние сме водили три войни за Македония. Това са историческите факти. Две от тях сме загубили, защото сме били на страната на губещия – на Германия. С Македония трябваше да се работи културно, образователно. Не трябваше да бъдем толкова толерантни по отношение на македонизма, на подмяната на историята. И който се съмнява какво е Македония за нас – да прочете спомените на участници в Балканската, Междусъюзническата, в Първата и във Втората световна война.