През 2016 г. излезе романът на Стивън Кинг End of Watch. В типичния си стил на детективски хорър той разказва историята на масовия убиец Брейди Хартсфийлд, който е убил осем души и е осакатил тежко още мнозина, прегазвайки ги с откраднат мерцедес. При задържането му полицай Холи е употребила физическа сила и мозъкът на Хартсфийлд е станал на пихтия. Според лекарите от клиниката „Кайнър”, където Брейди е настанен след инцидента, той се е превърнал в „зеленчук”, тоест в безпомощен идиот. Пет години след инцидента обаче Брейди възстановява мозъчната си дейност, но умело прикрива това от лекарите. Макар че не може да контролира тялото си, той решава да отмъсти на виновниците, които са го докарали до това състояние. За целта Брейди решава да използва компютър и интернет. Чрез посредник закупува известно количество таблети от фалиралата компания Zappit. След което ги изпраща на различни хора с обяснението, че това е безплатен подарък от фирмата производител. Едни от получателите на подаръка са виновниците за състоянието му, на които има намерение да отмъсти, но други са просто тийнейджъри, активно използващи социалните мрежи. Текстът на писмото, придружаващо таблета, приканва получателите активно да играят с играта „Вирче с рибки”, защото, ако наберат определен брой точки, ще получат награда от фирмата производител. В таблета има записани около 20 игри, но при отварянето му на екрана излиза надписът „Започни с „Вирче с рибки”!”. Когато човек докосне иконката на играта, за около десетина секунди се върти малко кръгче, след което започва демоанимацията. В различни посоки се стрелкат разноцветни рибки, от устата на които излизат мехурчета. В движенията им има нещо леко хипнотично. Най-отгоре водата е зеленикава, а надолу прелива в синьо. Движението на рибките е съпроводено от мелодия, променяща ритъма и силата на звука си, която постепенно обсебва съзнанието. В един момент внезапно се появява розова рибка, която играещият трябва да чукне с пръст и така да получи за награда определен брой точки. В процеса на играта броят на рибките се увеличава и за играещия става все по-трудно да улучи розовата рибка. От движението на рибките и музиката той изпада в хипнотично състояние и именно тогава Хартсфийлд започва да изпраща от компютъра си в болницата своите послания към играещия. Мозъкът на жертвата вече е блокиран и тя изпълнява неговите команди. Последната команда на Хартфийлд заставя избраната жертва да се самоубие по определен от него начин. Темата за манипулиране на съзнанието на хората във виртуалния свят на интернет не е нова и този роман би могъл да бъде просто поредният интригуващ съспенс в тази посока. Миналата година обаче в руския печат се появиха съобщения за подобна игра със суицидна насоченост, разпространявана в социалната мрежа „В контакте” под наименованието „Синият кит”. Играта напомня алгоритъма на схемата, по която действа Брейди Хартсфийлд в книгата на Кинг.