Особености на местния „умнокрасивитет”

SJW (Social Justice Warrior) - воин за социална справедливост. Иронично определение, използвано за осмиването на онези модерни прогресивни либерални активисти, които виждат расизъм и репресия навсякъде в западния свят и настояват всички видове „маргинализирани” малцинства да са задължително пропорционално представени и да имат равни резултати във всяка сфера на обществения елит.

В гънките на разнообразния до безобразие политически и социокултурен релеф на прекрасната ни родина България щъкат едни хиперактивни хора, които мечтаят да направят страната по-умна, по-красива, по-мултикултурна и по-коректна: политически коректна. Гражданите под въпрос държат да знаете, че те мразят мафията и ксенофобията и ако вие не ги подкрепяте, то най-вероятно играете за мафията. И сте ксенофоби. Те не просто искат да направят страната умна, красива, мултикултурна и политически коректна. Те са готови да изкрещят в лицето на всеки скептик, че са единствените, които знаят как да стане това. Дори и не си помисляйте да се съмнявате в техните способности и морал, още повече в крайната цел на начинанието – едно дистопично и стерилно политкоректно общество без уникална национална или културна идентичност, в което всеки, който мисли като тях, е от добрите, а всеки, който не мисли като тях – от лошите. Това са хора, които съществуват в комиксов режим, рисуват света в примитивен супергеройски стил. Лошите срещу добрите, почтените граждани срещу мръсната мафия, цивилизованите и образованите срещу дивите селяци и простаци, толерантните срещу расистите, умните и красивите срещу тъпите и грозните. Кастрираното от нюанси, нотки на реализъм и самоирония колективно мислене на тези единствено възможни „спасители на България” изплува в публичния мейнстрийм покрай масовите протести през 2013 година. Тогава тръгна и самозалепения етикет „умните и красивите”, който днес някои критично настроени наблюдатели на явлението (сред които е и авторът на този текст) модифицираха в „умнокрасивитет”. Шеговитото отношение към баналното морално и интелектуално самозадоволяване на „героичните граждани” включва още подигравателни определения като „протестъри”, „децата на капитан Грант” и „жълтопаветници”. Последният неологизъм бе изобретен от един от лидерите и идолите на „умнокрасивитета” в рядък акт на самокритична интроспекция. През 2013-а повечето от тези бележити граждани за пример бяха виждани и осмисляни като хомогенна протестна маса, въстанала срещу ексцесиите на корумпираната олигархия. „Умнокрасивитетът” бе доминиран от представители на НПО сектора и консултантската класа, Facebook лидери на мнение с нагон за политическа себеизява, професионалисти от маркетинга и PR-а, журналисти, членове на академичната прослойка, хора с хуманитарни дипломи, които извън своята свята битка с мафията се отличаваха с неистовото желание да се презентират като иронични, саркастични, остроумни, информирани и „пї в час” от останалите.През 2015-а този колектив започна все по-ярко да добива очертанията на вече добре оформено задгранично явление и в малко по-късен момент мутира в местен франчайз на западния прогресивен либерален активизъм.