Защо България няма излаз на Бяло море?

Географски и исторически България винаги е била свързана с морето. Нещо повече – не с едно, а с цели няколко морски басейна. Макар и да не отдават никакво значение на развитието на своя флота, още от самото начало на българската държавност на Балканите българските владетели разбират добре както възможностите, така и опасностите, дебнещи откъм морския бряг, и предприемат мерки за блокиране на опитите за византийски морски десанти. Аспарух е този, който започва изграждането на серия от отбранителни валове по крайбрежието на Черно море, а при неговите наследници целият черноморски бряг е още по-плътно укрепен. В средата на VIII век българите вече имат възможност да блокират и Дунав, чието устие е преградено от тях с желязна верига, непозволяваща на византийската флота да навлезе по реката. В следващите десетилетия с разрастването на българската военна сила и мощ постепенно българските граници опират до бреговете на Бяло, Адриатическо (наречено от българите Синьо) и Йонийско море. Дори и в моментите, когато България е принудена да се оттегли от тях заради византийския натиск, българското население остава по тези земи, които в очите на всички наши и чужди хронисти си остават български по етнографски характер. Така например през XIV век, когато Второто българско царство е в пълен упадък, някои негови регионални държавни форми като Добруджанското деспотство на Добротица и Валонското деспотство на Йоан Комнин Асен (Иван Асен Шишман Комнин, брат на цар Иван Александър) в Албания изграждат силни флотове съответно в Черно и Адриатическо море, изрично отбелязани като български. Българските пирати по крайбрежието на Йонийско море и Адриатика са толкова силна заплаха за търговията в този район на Средиземноморието, че Венеция е принудена да изпрати специална военна експедиция срещу тях. От средите на беломорските българи пък произлиза един от най-страшните морски разбойници на всички времена – прочутият Драгут (чието истинско име е Драгота), който, попадайки в турски плен, е принуден да приеме исляма и става първо корсар, а после се издига до главнокомандващ на цялата османска флота.