Управляване на демокрацията чрез мека сила

Професор Маусфелд е роден през 1949 г., завършил е психология, математика и философия. Работи в областта на когнитивната наука и изследва вътрешната семантика и функционалната архитектура на възприятийната система. Понастоящем е професор по обща психология в Университета в Кил

Изглежда, въпросът „Защо мълчат агнетата” ни въздейства с особено очарование, въпреки че сам по себе си този въпрос е безсмислен. Защото агнетата няма как да бъдат накарани да говорят. Следователно това очарование се дължи на метафората за стадото и пастира. Нека я разгледаме по-отблизо, тъй като дори и нейната история предлага интересни прозрения. Омир спада към първите, които я използват за обрисуване на същността на връзката между народ и държавник. „Пастир” наистина звучи преди всичко грижовно и благо. Защо обаче във въображението народът се отъждествява с овце, които съответно се нуждаят от пастир? Как точно пастирът стига до своята роля на пастир? И защо са му необходими кучета пазачи, които да не позволяват на стадото да се отклони от пътя си? Оказва се, че още от възникването си тази метафора е идеологически изтъкана. При Платон се наблюдават вече първите съмнения дали пастирът, когато пасе своите овце по зелените пасища, наистина иска най-доброто за овцете си, или го интересува много повече собственото му угощение или печалбата от търговията. Метафората сама по себе си извежда на повърхността една истина, която всъщност би трябвало да прикрива – естествено, че пастирът има ангажимента да се грижи не за благополучието на стадото овце, а за благополучието на собственика на стадото. Последният обаче изобщо не присъства в тази метафора и това е показателно. При това положение за какво служи метафората за стадото, която е широко разпространена в западната политическа философия? Историята показва, че метафората за пастира работи преди всичко за легитимиране на статута на властовите елити.