Защо, Буш, ти дойде в Ирак?

Без съмнение Фалуджа е градът, който най-много е пострадал от началото на американското нахлуване в Ирак през 2003 г. Американските военни няколко пъти атакуват града, убиват хиляди и прогонват десетки хиляди жители. Няколко пъти американците откриват огън дори по мирни демонстрации и изобщо се стремят да използват Фалуджа като пример за това какво ще се случва с метежните градове. Кабинетните стратези в САЩ считат Фалуджа за огнище на просаддамовската съпротива, за гнездо на всякакви чужди бойци, вбесени от ликвидацията на неговия режим и ненавиждащи американската окупация. Разбира се, това е семпло обяснение на ситуацията, ето какво казва Антъни Шадид, журналист от Washington Post и лауреат на „Пулицър”: „Историческите връзки на Фалуджа с правителството на Саддам са само част от историята. Този регион се характеризира със селски традиции и действен национализъм, преплетени с радикално тълкуване на исляма и фанатизъм”. Всъщност Фалуджа пострадва от американците много преди първите щатски военни да влязат на територията на страната. На 13 февруари 1991 г. по време на Войната в Персийския залив малко след 15 часа самолети на съюзниците нанасят над Фалуджа ракетен удар по големия стоманен мост над река Ефрат, свързващ града с главния път към Багдад. Току-що е започнала демонстрацията на „умните” оръжия. Ударът е неуспешен и след час самолетите отново се появяват над града. „Аз изброих 8 самолета, 6 от тях правеха кръгове, а останалите два нанасяха удари”, казва очевидец. Английските самолети Tornado хвърлят върху моста няколко от прехвалените високоточни бомби с лазерно насочване. Три снаряда не улучват целта, а една бомба удря по жилищен район на 300 метра от моста, попадайки в гъсто населено място, като избива повече от 130 човека, намиращи се на оживен пазар, и ранява още около 100. Сред пострадалите има и много деца. Командирът на Съюзните войски капитан Дейвид Хендерсън се оправдава с неизправност в системата за лазерно насочване, с която разполагат самолетите. „Нашата военна цел беше мостът, но за съжаление бомбите паднаха в града”, заявява Хендерсън, като обвинява правителството на Ирак, че изразява недоволство и използва случая за пропагандни цели. „Ние не бива да забравяме зверствата, които Ирак извърши срещу Иран, използвайки химическо оръжие както против иранците, така и против своите собствени граждани – кюрдите”, допълва Хендерсън, но не уточнява откъде Ирак поначало се е сдобил с химически оръжия и под чия външна навигация Саддам е водил войната срещу базовия враг на САЩ – Иран. Този случай във Фалуджа, грешка или не, формира възгледите на местните жители към американското присъствие, още повече че градът е сунитски, а населението е от верните поддръжници на Саддам. „Въпреки че Саддам Хюсеин считаше Фалуджа за град, поддържащ властта му, не можа да спаси болниците от разрушителния ефект на въведените от САЩ санкции. Това бяха болници за умиращи деца поради липса на лекарства заради санкциите”, казва правозащитничката Кати Кели. Малко преди нахлуването през 2003 г. в Ирак Кати пристига във Фалуджа с няколко английски активисти, за да докаже вината на САЩ и Великобритания в бомбената атака над пазара през 1991 г., като разпитва очевидци и събира доказателства. „Докато вървяхме по улиците, един човек започна да крещи на английски: „Хей, вие, американците и британците, елате при мен, у дома, и аз ще ви покажа водата, която пием, с която вие не бихте поили и животните си. А ние нямаме никаква друга вода. Сега вие отново искате да убивате нашите деца. Но не можете да убиете моя син. Защото вече го убихте в първата война с Буш”.