Глобалният сблъсък, който ще предначертае историята на XXI в

Имало някога една приказно красива и богата земя в центъра на света. Според преданията в нея се зародила човешката цивилизацията, откъдето тя потеглила триумфално по цялото земно кълбо, за да изведе от мрака на Каменната ера племена и народи. През следващите столетия Близкият изток продължил да бъде Средната земя, а неговите брегове неизменно се миели от водите на Средиземно море. Нито откриването на новите земи отвъд океана, нито изобретяването на машините или възходът на далечни царства някога променили това. Това било завещано от Бог и така щяло да бъде до самия край. Полумитологичната история за особеното място на Близкия изток се опитва да обясни простия факт, че въпреки превратностите регионът през цялото време си остава центърът на международните дела: тук са концентрирани ресурсните, икономическите, политическите, стратегическите, културните и религиозните възли на глобалната система. Спадналото влияние на важните близкоизточни пътища след Великите географски открития бързо е компенсирано от откритите колосални обеми на нефт и природен газ. По този начин Близкият изток отново връща централната си роля на световната шахматна дъска. И така до ден днешен. В бъдеще обаче всичко това ще се промени. Или поне така смятат водещи руски и американски експерти. Бързотопящите се ледове на Северния полюс откриват за държавите, задъхващи се от глад за ресурси, достъп до най-големите природни богатства, съществуващи на планетата. Ледовете отстъпват, за да освободят място на революционни нови морски маршрути. Северният ледовит океан бавно се трансформира в Средиземното море на бъдещето. Днес специалистите не без основание считат, че акцентът на световното внимание се насочва към Арктика поради уникалните географски, военни и икономически показатели на региона. Ще се превърне ли Арктика в новото централно стопанско и комуникационно пространство на XXI в.?Подобно на Близкия изток Арктика също има своя митология. Още от древността гръцките и римските автори споменават за тайнствени земи, Хиперборея и остров Туле, които са толкова на север, че слънцето там не залязва с месеци, очевидно имайки предвид феномена на белите нощи. За високо развитата северна държава Хиперборея пръв разказва през VII в. пр.Хр. гръцкият поет Хезиод в поемата си „Теогония”. Темата е описана още от Омир, Херодот и Овидий, а в най-точната карта на Късното средновековие, която е дело на Герардус Меркатор, са картографирани нейните предполагаеми географски очертания. Интересът към северните простори е толкова голям, че разпалва въображението на политическите лидери през XX в. Нацистите на Хитлер приемат толкова сериозно митовете за някогашно северно царство, че започват да се мислят за наследници на древна хиперборейска нордическа раса. В архивите и до днес се пазят свидетелства за необичайното внимание, което видни фигури в нацисткия управляващ режим отделят на Арктика. Най-ярките сред тях са представители на окултното и политическо движение „Общество Туле” по името на легендарния северен остров от древногръцките разкази. Именно „Общество Туле” се счита за предшественик на нацистката партия, а между членовете му са нацист номер две Рудолф Хес и един от най-големите световни геополитици Карл Хаусхофер. Разбира се, легендите не са основната причина за интереса към Арктика. Регионът разполага с уникални природо-географски характеристики. Пред Drang nach Norden обаче има една непреодолима пречка – суровият климат бързо охлажда желанията за усвояване на обширния регион. От ранна есен до късна пролет целият регион е скован от ледове. Изключение правят някои южни райони на Норвежко и Баренцово море с техните крайбрежия, в които ледът е заменен от негостоприемния северен вятър. Докато трае тежката зима, не може да става и дума за корабоплаване или оживен стопански живот. Постоянните северни ветрове с обичайна скорост до 6 метра в секунда бързо вразумяват желаещите заселници. Времето се затопля едва през юли и август и температурите достигат няколко градуса над нулата. Учените са на мнение, че някога климатът в Арктика е бил точно като днешния субтропичен климат по Средиземноморието, което идва да покаже, че „всичко тече, всичко се променя”. Водещи световни климатолози рисуват в бъдеще една много по-различна картина от настоящата – на една Арктика без ледове.